Выбрать главу

— Да.

— И тъй като доктор Делатър никога не бе чувал да се говори за неговото протеже, знаеш ли, че препоръката беше изискана и написана от слугата на доктора? От така наречения Бартелми, който след това беше убит в „Оранжерията“?

— Дотук нищо ново за мен.

— Търпение, не ще бъде за дълго. Но трябва добре да разбереш механизма на тая афера. Значи Бартелми изпрати Фелисиен при теб.

— Със знанието на самия Фелисиен?

— То се знае.

— И с каква цел бе скалъпено това?

— За да те впримчим.

— Загубена работа. Бартелми умря, а Фелисиен е в затвора.

— Да, но аз я поемам. И там е тайната на посещението ми.

— А пък аз именно там не виждам нищо. За какво се касае всъщност?

— Търпение. Разказвам ти историята наопаки, от края към началото. И тъй, Бартелми следеше отдалеч живота на Фелисиен, докато той се готвеше да получи диплом на архитект. Отначало беше бакалски комисионер. Още по-преди — чиновник в едно учреждение. А преди това — пазач на гараж в провинцията. И така, стигаме до времето, когато Бартелми го срещна в един чифлик в Поату. Там Фелисиен се възпитаваше с децата на чифликчиите.

Тоя разказ все повече заинтригува Раул. Той боязливо следеше към какъв край го водеше другият. Попита:

— Разбира се, Фелисиен трябва да знае тия подробности, макар и да отказва да ги съобщи на полицията?

— Вероятно.

— Но как Бартелми е научил всичко това?

— Чрез чифликчийката. Мъжът й току-що беше умрял, а той й беше станал приятел. Тя поверително му разказала как някога едно дете тайно й било доведено от някаква жена. Жената оставила значителна парична сума за бъдещите разходи.

Раул д’Аверни почваше да се смущава, без да знае защо. Той промълви:

— В коя година се е случило това?

— Не зная.

— Не би ли могло да се узнае от жената?

— Тя е починала.

— Бартелми. Той го знаеше!

— И той умря.

— Но той е говорил, щом като ти знаеш.

— Да, той веднъж ми говори.

— В такъв случай обясни коя е жената. Майката на детето.

— Тя не беше майката.

— Не беше майката!

— Не, тя го била откраднала.

— Защо?

— За да отмъсти, мисля.

— А каква беше тая жена?

— Много красива.

— Богата ли?

— Изглеждаше богата. Пътуваше с автомобил. И каза, че пак ще дойде. Но никога повече не дойде.

Вълнението на Раул растеше. Той се провикна:

— Но как? Не е казала нищо? А името на детето? Фелисиен?

— Фелисиен. Чифликчийката го наричаше така… Фелисиен-Шарл. Две малки имена, с които тя го наричаше… Понякога с едното… Понякога с другото…

— А истинското?

— Чифликчийката не го знаеше.

— Но тя трябва да е знаела друго нещо, тая чифликчийка — извика Раул.

— Може… Може би… Ама тя нищо не казваше…

— Лъжеш! Ти сам виждаш, че лъжеш. Тя е знаела и други работи и е говорила.

— Нищо не знаеше. Но по време на връзката си с нея Бартелми е проучвал. На десетина километра от селото станала авария с автомобила. В съседния град, където дамата била спряла, за да чака подмяната на някаква част, механикът на сервиза намерил под една от седалките писмо. Дамата се казвала графиня Калиостро.

д’Аверни подскочи:

— Графиня Калиостро!

— Да.

— А какво е станало с писмото?

— Бартелми ми го чете.

— И помниш ли го?…

— Не цялото.

— Тогава какво помниш?

— Името.

— Кое?

— На детето.

— Кажи го! Кажи го, без да се бавиш.

— Раул.

— Лъжеш.

— Кълна се.

— Лъжеш! Ти помниш Раул, но това все още нищо не значи. Във Франция има сто хиляди рауловци. Кой Раул?

— Раул дьо Лимези… Почти като теб Раул д’Аверни. Едно люпеновско име.

Раул се олюля. Някога той се казваше Раул дьо Лимези! Ах! Ужас! Цял период от неговото минало възкръсваше в тъмнината. Но беше ли възможно тоя Фелисиен?… Разбунтува се против подобна хипотеза и каза с тих глас:

— Глупости! Ти измисляш разни дивотии.

— Не бих могъл да измисля името Дьо Лимези.

— Кой ти го откри?

— Бартелми.

— Бартелми е бил измамник. Аз не съм го познавал. И той не ме е познавал.

— Как не!

— Хайде де.

— Той ти е бил подчинен.

— Какво дрънкаш?

— Един от старите ти съучастници.

— Бартелми?

— А как?

— Огюст Делерон. Когото Люпен бе поставил за шеф на жандармерията в съда, когато сам той бе шеф на Обществената безопасност.

IX

ШЕФЪТ

Раул наведе глава. Той си спомняте. През първата половина на неговия авантюристичен живот тоя Огюст Делерон бе от най-активните му съучастници. Бе го замесил, без да се страхува, в най-тайните си начинания. След аферата със Съдебната палата вече не бе чул да се говори за него.