— Да.
— И тъй като доктор Делатър никога не бе чувал да се говори за неговото протеже, знаеш ли, че препоръката беше изискана и написана от слугата на доктора? От така наречения Бартелми, който след това беше убит в „Оранжерията“?
— Дотук нищо ново за мен.
— Търпение, не ще бъде за дълго. Но трябва добре да разбереш механизма на тая афера. Значи Бартелми изпрати Фелисиен при теб.
— Със знанието на самия Фелисиен?
— То се знае.
— И с каква цел бе скалъпено това?
— За да те впримчим.
— Загубена работа. Бартелми умря, а Фелисиен е в затвора.
— Да, но аз я поемам. И там е тайната на посещението ми.
— А пък аз именно там не виждам нищо. За какво се касае всъщност?
— Търпение. Разказвам ти историята наопаки, от края към началото. И тъй, Бартелми следеше отдалеч живота на Фелисиен, докато той се готвеше да получи диплом на архитект. Отначало беше бакалски комисионер. Още по-преди — чиновник в едно учреждение. А преди това — пазач на гараж в провинцията. И така, стигаме до времето, когато Бартелми го срещна в един чифлик в Поату. Там Фелисиен се възпитаваше с децата на чифликчиите.
Тоя разказ все повече заинтригува Раул. Той боязливо следеше към какъв край го водеше другият. Попита:
— Разбира се, Фелисиен трябва да знае тия подробности, макар и да отказва да ги съобщи на полицията?
— Вероятно.
— Но как Бартелми е научил всичко това?
— Чрез чифликчийката. Мъжът й току-що беше умрял, а той й беше станал приятел. Тя поверително му разказала как някога едно дете тайно й било доведено от някаква жена. Жената оставила значителна парична сума за бъдещите разходи.
Раул д’Аверни почваше да се смущава, без да знае защо. Той промълви:
— В коя година се е случило това?
— Не зная.
— Не би ли могло да се узнае от жената?
— Тя е починала.
— Бартелми. Той го знаеше!
— И той умря.
— Но той е говорил, щом като ти знаеш.
— Да, той веднъж ми говори.
— В такъв случай обясни коя е жената. Майката на детето.
— Тя не беше майката.
— Не беше майката!
— Не, тя го била откраднала.
— Защо?
— За да отмъсти, мисля.
— А каква беше тая жена?
— Много красива.
— Богата ли?
— Изглеждаше богата. Пътуваше с автомобил. И каза, че пак ще дойде. Но никога повече не дойде.
Вълнението на Раул растеше. Той се провикна:
— Но как? Не е казала нищо? А името на детето? Фелисиен?
— Фелисиен. Чифликчийката го наричаше така… Фелисиен-Шарл. Две малки имена, с които тя го наричаше… Понякога с едното… Понякога с другото…
— А истинското?
— Чифликчийката не го знаеше.
— Но тя трябва да е знаела друго нещо, тая чифликчийка — извика Раул.
— Може… Може би… Ама тя нищо не казваше…
— Лъжеш! Ти сам виждаш, че лъжеш. Тя е знаела и други работи и е говорила.
— Нищо не знаеше. Но по време на връзката си с нея Бартелми е проучвал. На десетина километра от селото станала авария с автомобила. В съседния град, където дамата била спряла, за да чака подмяната на някаква част, механикът на сервиза намерил под една от седалките писмо. Дамата се казвала графиня Калиостро.
д’Аверни подскочи:
— Графиня Калиостро!
— Да.
— А какво е станало с писмото?
— Бартелми ми го чете.
— И помниш ли го?…
— Не цялото.
— Тогава какво помниш?
— Името.
— Кое?
— На детето.
— Кажи го! Кажи го, без да се бавиш.
— Раул.
— Лъжеш.
— Кълна се.
— Лъжеш! Ти помниш Раул, но това все още нищо не значи. Във Франция има сто хиляди рауловци. Кой Раул?
— Раул дьо Лимези… Почти като теб Раул д’Аверни. Едно люпеновско име.
Раул се олюля. Някога той се казваше Раул дьо Лимези! Ах! Ужас! Цял период от неговото минало възкръсваше в тъмнината. Но беше ли възможно тоя Фелисиен?… Разбунтува се против подобна хипотеза и каза с тих глас:
— Глупости! Ти измисляш разни дивотии.
— Не бих могъл да измисля името Дьо Лимези.
— Кой ти го откри?
— Бартелми.
— Бартелми е бил измамник. Аз не съм го познавал. И той не ме е познавал.
— Как не!
— Хайде де.
— Той ти е бил подчинен.
— Какво дрънкаш?
— Един от старите ти съучастници.
— Бартелми?
— А как?
— Огюст Делерон. Когото Люпен бе поставил за шеф на жандармерията в съда, когато сам той бе шеф на Обществената безопасност.
IX
ШЕФЪТ
Раул наведе глава. Той си спомняте. През първата половина на неговия авантюристичен живот тоя Огюст Делерон бе от най-активните му съучастници. Бе го замесил, без да се страхува, в най-тайните си начинания. След аферата със Съдебната палата вече не бе чул да се говори за него.