ЧАСТ ВТОРА
ПЪРВАТА ОТ ДВЕТЕ ДРАМИ
I
ГОДЕЖ
Така в продължение на шест седмици положението се бе изменило постепенно в посока, която даваше съвършено друг обрат на нещата.
Както Раул д’Аверни беше предусетил още в началото, две съвсем различни драми се бяха преплели. Два пътя бяха се пресекли в една точка и това се дължеше само на случайността. Един ден Раул д’Аверни пристига във Везине по следите на някой си, който носи пачките банкноти, купува там някакво имение, разчитайки да покрие разноските си по покупката и настаняването си там с откраднатите пари. Тази поредица от действия довежда на същото място Бартелми и сина му, които, готвейки шантаж против Раул, се избиват, като открадват преди това пачките банкноти, скрити в „Оранжерията“.
В тоя ден и там именно е пресечната точка на пътищата. Друга драма, вече задвижена, съвсем независеща от първата, довела Елизабет Гаварел пред същата тая „Оранжерия“ в момента, когато Бартелми е свършил работата си. И изведнъж всичко се преплита, така тайнствено се усложнява, че съдебната власт се оказва сред гора от сенки.
„Днес — казваше си Раул — всичко това е ясно и очертано от мен. Двете афери подчертано се различават. С втората (шантажа на Бартелми) е приключено чрез смъртта на Бартелми и Симон, чрез арестуването на Тома Льобук и чрез изповедта на Фаустин. Аферата на сестрите Гаварел, която ме интересува само косвено, е следяна, без да може да се предвиди развръзката й. Остава Фелисиен, чието неопределено положение сякаш се вмества и в едната, и в другата.“
И д’Аверни повтаряше замислено:
„Остава Фелисиен, предметът и главното условие за един шантаж, чиито организатори изчезнаха… Неясна личност с хладна и безлична външност, будеща безпокойство, в която перипетиите на аферата Бартелми са оставили цялата си тайна. Тази тайна няма да бъде разбулена, ако не разгадая драмата на двете сестри. С какво е намесен в нея? И кой е той? Хората така безпричинно не се избиват. Съществува значи нещо много мощно, нещо, което го е смутило и го е довело до границата на смъртта. Кое е то? И какво иска той от мен?“
С какъв остър поглед го наблюдаваше сега при всяко от посещенията, които Раул правеше в павилиона! И как искаше да му говори! Треската беше минала, Фаустин вече не превързваше раната. Но Фелисиен беше отпаднал, потиснат, като че ли причината за страшното посегателство продължаваше да го измъчва.
Един ден Фаустин, която спеше в ателието, извика Раул.
— Тая нощ някой идва при него.
— Кой?
— Не зная. Когато чух шум, поисках да вляза. Беше заключено. Дълго шушнаха, с интервали от мълчание. И после неизвестният посетител си отиде, без нищо да мога да доловя.
— Значи нямате никакви данни?
— Никакви.
Във всеки случай през следващите дни Раул забеляза резултата от тая нощна визита: Фелисиен вече не беше същият. Лицето му изведнъж засия за нов живот. Той се усмихваше. Приказваше с Фаустин. Искаше даже да рисува портрета й и проектираше пак да се залови за работа.
Раул не се поколеба — след три дни седна при момъка в павилиона, където той почиваше. И подхвана:
— Доволен съм, че оздравяхте, Фелисиен. И се надявам, че отношенията ни ще останат както преди. Но, за да бъдат тия отношения още по-сърдечни, трябва да поговорим откровено. Ето, решението на господин Руслен ви оправда по отношение на фактите, посочени в следствието. Но има и други, отнасящи се по-специално до вас и до мен.
И той запита с приятелска нежност:
— Защо не сте ми казали, Фелисиен, че сте били отгледан в един чифлик в Поату от някаква добра селянка?
Младежът се изчерви и промълви:
— Човек не може лесно да признае, че е подхвърлено дете.
— Но преди това?
— Нищо не помня от преди. Майка ми, която ме осинови и всъщност беше истинска майка за мен, умря, без нищо да ми каже. Едничкото нещо, дето направи, е, че ми даде парична сума, предадена от някаква дама… Но тя също не ми е била майка.
— Спомняте ли си, че през последните години един човек е отсядал в чифлика?
— Да, приятел… роднина… мисля!…
— Как се казваше?
— Не знаех точно, или не си спомням.
— Казвал се е Бартелми — добави със сигурност Раул. Фелисиен скочи.
— Бартелми?… Крадецът?… Престъпникът?…
— Да, бащата на Симон Лориан. Оттогава този човек не ви е изпускал от очи. Бил е в течение на всичко, което сте вършили в Париж, знаел е всичките ви адреси. И в края на краищата той ви препоръча на мен чрез мой приятел.
Фелисиен изглеждаше изумен. Раул не снемаше поглед от него, наблюдаваше всичките му жестове, промените по лицето му, които биха издали искреността или фалша.