— Госпожица Фаустин, моля!
— Кой я търси? Каза си името:
— Господин д’Аверни.
Извикаха я.
— Вие ли сте, Фаустин? Аз съм, д’Аверни… Ето… Заплашена сте… Вярвайте ми. Трябва да се скриете. Платете си хотела и ме настигнете извън Шату, по пътя за Кроаси. Не бързайте. Имате време.
Тя не отговори. Но след тридесет минути пристигна с куфар в ръка. Без да си кажат нито дума, те минаха през Буживал и Малмезон. В Ньой Раул попита:
— Къде да ви оставя?
— В Порт Майо.
— Много неточен адрес — пошегува се той. — Вие се страхувате от мен.
— Да.
— Глупости! Всичките ни неприятности идват от недоверието ви. А защо? Мислехте ли, че то ми попречи вчера по същото време да обядвам с вас в Кан, в хотела, в който вие бяхте отседнали, и да присъствам на кражбата на Фелисиен в къщата на Дюгривал? Мислите ли, че това ще ми попречи да успея от вас, Фаустин, да получа това, което никога не съм преставал да желая? Сбогом, мила!
Раул се прибра в едно от убежищата си в Париж, в Ранела, и спа през цялата нощ. На другия ден отиде в префектурата и връчи визитната си картичка на следователя Руслен.
Беше сряда. Ролан и Жером трябваше да се венчаят идващата събота.
V
СВАТБА
Макар че бяха изминали няколко минути, откакто бе въведен в кабинета на следователя, Раул още виждаше следите от учудването, което неговото посещение предизвика у господин Руслен. Можеше ли сам господин д’Аверни да се изложи на опасности, които действително съществуваха?
Следователят не можеше да дойде на себе си.
Раул му подаде ръка. Изненадан, Руслен я стисна.
— Това се казва пресилено ръкостискане — каза Раул през смях.
И тъй като другият само се усмихваше, той се пошегува:
— Това е характерното за нашата авантюра. Гледат да ви насилят да сложите ръка на Фелисиен-Шарл. Днес искат да направят същото и с мен.
— Против вас? — натърти господин Руслен.
— Бога ми! Чух да говорят, че инспектор Русо носи в джоба си заповед, която е за мен.
— Покана най-много.
— И това е прекалено, господин следовател. За мен е достатъчно да ми телефонирате: „Драги господине, нуждая се от вашата помощ“. И аз ще се притека. Ето ме. С какво да ви бъда полезен?
Господин Руслен идваше на себе си, развеселен от тоя дяволски човек, който с няколко думи се поставяше в положението на сътрудник. В резултат — господин Руслен изпрати своя архивар в съдебното отделение, за да му осигури веднага, без забавяне, лицето, което той бе повикал. После отговори кисело:
— С какво можете да ми бъдете полезен? Но, Господи, с това да ми кажете всичко, което знаете.
— Ще ви го кажа днес само отчасти, а напълно в събота или неделя. Дотогава да ме оставят свободно да работя.
— Ето, вече два месеца, откакто работите свободно, господин д’Аверни, откакто държите в ръцете си събитията, хвърляте в затвора Фелисиен, после го замествате с Тома Льобук… Не ви ли стига?
— Не, дайте ми още три дни.
— Ще видим. Да говорим първо за Фелисиен-Шарл. Вчера сутринта инспектор Русо, когото бях натоварил да ви призове, като не ви намерил в „Клер Ложи“, помислил, че може да се възползва от отсъствието ви, за да направи нов обиск у Фелисиен-Шарл и в едно скривалище, тайно, специално подготвено. Там открил два предмета: нож и острие на пила. А ние установихме, че тоя нож…
— Извинявам се, господин следовател, че ви прекъсвам — каза Раул. — Но аз не съм дошъл да защитавам Фелисиен-Шарл.
— А кого защитавате тогава?
— Себе си. Да, себе си, комуто, изглежда, вие отправяте известни упреци. И тия упреци са всъщност истински обвинителен акт, който искам да узная. Лъжа ли се?
Господин Руслен се забавляваше.
— Винаги фантазьор, господин д’Аверни. Аз вече не водя разговора, водите го вие… Накъсо, какви сведения желаете?
— Сведения за вашите упреци.
— Добре — каза господин Руслен. — Ето: всички перипетии на тая авантюра, пялото положение на моето следствие, всичките признания и премълчавания на Тома Льобук ми дават доказателства, че в известна степен, която ми е невъзможно да определя точно, и вие сте замесен в тая афера. И позволявам си да ви задам въпроса: лъжа ли се?
— Отговарям ви със същата откровеност: не се лъжете. Но аз работя за вас.
— Като ми създавате пречки?
— Например?
— Вие уредихте да арестуват Тома Льобук и вие му продиктувахте отговорите, нали?
— Признавам.
— Защо?
— Исках да изведа на свобода Фелисиен.
— С какви намерения?
— За да проуча ролята му в аферата. Това, което правосъдието беше неспособно да установи.
— А сега проучихте ли я?
— Ще я разбера в събота или в неделя, при условие че ми оставите свобода на действие.