— Говори! — каза.
VII
НЯКОЙ СИ УМИРА
Тя говореше с отмерен глас, без яд и без язвителност. Това не беше окончателен акт, а обикновено описание на една авантюра, която не обремени с никакви психологически съждения натурата на Жером Елмас.
— Първата ти жертва, Жером, е била майка ти. Не протестирай, ти почти си ми го признавал. Тя е умряла вследствие твоите прегрешения, които никой освен теб не знаеше, защото ги е прикривала от майчино безпокойство… Фалшиви подписи, нередовни чекове, неделикатност… Никой нищо не е узнал, защото тя е плакала до съсипване… до смърт. Да не говорим повече затова.
— За предпочитане е — каза той, смеейки се. — Трябва обаче да те предупредя, че ако целият ти разказ е така фантазьорски, губиш си времето.
Ролан продължи:
— Какво е станало с теб през следващите години, не зная. Живял си в провинцията или в чужбина. Но когато случаят те срещна с Елизабет, ти отново се установи в къщата си във Везине и почна да посещаваш редовно „Клематитите“. Още по това време си имал определен замисъл, отначало смътна идея, защото зестрата, която тя щеше да ти донесе, не е стигала за твоите амбиции. Но щом сестра ми непредпазливо ти е доверила тайната, тая идея се е оформила в категорично решение.
— По-точно?
— Доверила ти е, че един ден зестрата й ще бъде увеличена чрез голяма сума, която ще й завещае един братовчед на майка ни.
— Чиста измислица! — протестираше Жером. — Никога не съм узнавал това.
— Защо лъжеш? Дневникът на Елизабет, който аз никога не съм ти показвала поради инстинктивна предпазливост, е категоричен по това. Сигурен в парите, тъй като знаеш, че тоя братовчед е болен, ти ставаш все по-настойчив. Правиш така, че Елизабет да те обикне, и тя приема предложението ти. Щастлива е. И ти изглеждаш щастлив. Но впоследствие научаваш…
— Какво?
— Причината, която мотивира наследството на братовчеда… Тогава търсиш в миналото, разпитваш наляво и надясно, дочуваш за сръднята между нашия баща и тоя братовчед… Скарване, скандал… Стигаш до мълвата, че Елизабет е дъщеря на Жорж Дюгривал. Казвам името, защото това е ужасна клевета.
— Клевета наистина.
— Няма значение. Ти държиш да узнаеш. Ти търсиш сигурност в проектите на Жорж Дюгривал. И докато Елизабет бе задържана тук от болест, ти отиваш да правиш своето проучване в Кан. Една нощ се вмъкваш, не зная как, в стаята на самия Жорж Дюгривал. Отваряш сейфа с огледалата, четеш завещанието му, направено преди десет години, и вече знаеш, че Елизабет няма да наследи нищо, че наследницата съм аз. Оттогава Елизабет е осъдена.
Жером поклати глава.
— Ако имаше една дума, една думица поне вярна в твоя роман, защо ще е била осъдена Елизабет? Достатъчно би било да скъсам с нея.
— А как щях да се оженя за тебе, ако само беше скъсал? Прекратяването на годежа от твоя страна, изневярата, щеше да бъде загуба на всяка надежда. За тебе наследството изчезваше. Ето защо почна да шикалкавиш и докато минаваха дните, у тебе растеше чудовищният план… Подъл, гнусен план. Убийството е много страшно и опасно разрешение! Имаше ли нужда да убиваш, за да се освободиш? Не, ти печелеше време, за да забавиш сватбата чрез скрити, невидими, анонимни средства.
Елизабет, която вече не е добре, белите й дробове са в лошо състояние, ляга тежко болна и е в опасност. Това означава, че венчавката става невъзможна, че ти постепенно наново си спечелваш свободата и че е невъзможно един ден да се обърнеш към мен, без да се яви нужда от скъсване или от убийство. Нужна е смърт, но смърт случайна, за която ти не отговаряш. Но в тъмнината все пак още продължаваше да работиш, дори и с мисълта да не отиваш до крайности и да се оставиш на случая. Не спираше: подрязване на гредите, подкопаване на стъпалата, по които Елизабет слизаше всеки ден, в един и същи час.
Всичко това бе мъчително за Ролан. Гласът й едва се чуваше.
Тя замълча. Срещу нея Жером демонстрираше безгрижие и пренебрежение към пялата история, която беше принуден да слуша. Фелисиен следеше всеки негов жест.
Отвън, зад капаците, Раул д’Аверни слушаше и гледаше жадно. Обвинението се развиваше безмилостно и логично; само една точка оставаше неизяснена: Ролан не бе обяснила причините, поради които тя, а не Елизабет, бе предполагаемата наследница на Жорж Дюгривал… Но дори да предположим, че предусещаше тия причини, трябваше да действа, като че не ги знае. И младата жена продължи: