За един почитател на бейзбола „Фенуей“ беше онова, което е Ватиканът за католиците, Мека за мюсюлманите. „Фенуей“ беше катедрала, а Зеленото чудовище — дванайсетметровата стена в левия край на полето — нейният олтар. Да, Демарко определено се радваше, че е отново в Бостън, макар и не толкова на причината, която го бе довела тук.
Беше решил, че първото нещо, което трябва да направи, е да се види с Елинор Добс. Тя живееше в Западен Бостън, на Дилейни стрийт — една улица, която минаваше успоредно на магистралата Масачузетс Търнпайк, само на няколко преки от реката. Откакто Махоуни му бе казал, че Калахан е предприемач, който се опитва да изгони Елинор от апартамента й, Демарко бе предположил, че бизнесменът просто е решил да събори една-две сгради, за да построи на тяхно място по-модерни. Чак сега видя колко далече е бил от истината.
Проектът на Калахан беше огромен, обхващаше няколко карета. Всичко наоколо беше задръстено от самосвали, булдозери и циментовози; чуваше се насеченото бибипкане на маневриращи тежки машини. Демарко видя шест големи сгради в различни етапи на завършване, по които като мравки пълзяха поне стотина работници с каски, но вътре имаше още хора, които не се виждаха. Пет високи жълти крана като някакви едноръки великани се извисяваха над строителната площадка. В две от сградите работници сковаваха дървено скеле с пневматични пистолети и през прозорците се чуваше пукот като от престрелка.
Дилейни стрийт минаваше точно през средата на строежа, а откъм източната му страна, където бе застанал Демарко, се издигаше голям билборд, три на три метра, с компютърно изображение на завършения обект и някои основни данни за него. Комплексът се наричаше „Дилейни Скуеър“, заемаше площ от петдесет и шест декара и щеше да струва приблизително петстотин милиона долара. Включваше дванайсететажна офис сграда, седалище на фирма за соларна енергия; двайсететажен хотел със 175 стаи; още четири офис сгради с обща разгъната площ близо 80 хиляди квадратни метра; 12 декара зелени площи, оформени като публичен парк; и толкова магазини и заведения за хранене, че Демарко се отказа да ги брои. Строителните работи трябваше да бъдат изцяло завършени за две години и половина, ако нещата се движеха по график, като се очакваше комплексът да генерира дванайсет милиона долара от имотни данъци годишно, в разгара си да осигурява работа на шестстотин строителни работници, а впоследствие да разкрие три хиляди постоянни работни места за хората, които щяха да населят офисите и търговските обекти. И накрая, в западния край на района — точно където живееше Елинор Добс — се предвиждаше изграждане на двеста луксозни апартамента.
Демарко заобиколи оживената строителна площадка и се насочи натам. Не можеше да си представи как е изглеждал кварталът преди, защото почти всички сгради в съседство бяха разрушени. В земята сега зееше гигантска яма, която заемаше три четвърти от карето, а в северния край на улицата все още се издигаха четири стари триетажни постройки, видимо опразнени, с извадени врати и прозорци, явно очакващи срещата си с металната топка. През улицата се намираше сградата на Елинор — единствената все още обитаема в квартала. Демарко си помисли за последния войник на генерал Къстър в битката при Литъл Биг Хорн, застанал в примирено очакване да полетят стрелите.
Той пристъпи напред и надникна в голямата яма, където вече бяха излети основите на бъдещата сграда. От бетона стърчаха снопове арматурни железа. Върху телената ограда около обекта беше закачен друг билборд, показващ жилищата, които Калахан смяташе да построи. Виждаха се снимки на модерни апартаменти с дрешници, високи тавани, кухни с мраморни барплотове, лъснати до блясък дървени подове и големи тераси, на които наемателите можеха да седят във вечерната прохлада и да пият мартини. В сградата щеше да има фитнес център, плувен басейн и градина на покрива, където можеха да се правят партита. Демарко допусна, че апартаментите щяха да струват по два милиона, може би и повече. На приземния етаж в сградата щяха да бъдат разположени търговски обекти. Освен задължителния „Старбъкс“ щеше да има и студио по йога, картинна галерия и снобско бистро, предлагащо вегетариански специалитети без глутен.