Демарко беше по къси панталони, тениска и кожени обувки без чорапи; в такава жега просто не можеше да се облече по-официално. Дули и съпругата му също бяха по къси панталони, но вместо тениски носеха поло блузи с някакви животинчета, избродирани отпред: крокодил на неговата, пони на нейната. Съпругата на Дули изглеждаше особено добре по къси панталони — висока и стройна, с може би най-хубавите бедра в Бостън. Демарко просто не можеше да си представи как Дули — който беше нисък и клонеше към дебел — бе успял да хване такава красива жена. Освен това му се струваше — макар да беше твърде възможно и да се лъже, — че Ана Дули сякаш го сваляше, като го гледаше право в очите и го потупваше на голо по бедрото, когато искаше да привлече вниманието му към нещо, което бе казала. Прекараха три часа в пиене на бира, ядене на мезета и сладки приказки, от които едва половин час отделиха на Елинор Добс.
Дули му обясни, че законът е на страната на Елинор, от което обаче няма полза. Каза, че според законите на щата Масачузетс всеки хазяин дължи на наемателите си нещо, което се нарича Гаранция за обитаемост.
— Това означава — обясни Дули, — че хазяинът е длъжен да поддържа жилището в добро състояние от момента, в който се нанесеш, до момента, в който го опразниш.
Освен това според адвокат Дули Калахан можело да бъде привлечен под отговорност за „нарушение на спокойното ползване“.
— Какво, по дяволите, ще рече това? — попита Демарко.
„Нарушение на спокойното ползване“ звучеше, сякаш пречи на някого да гледа залеза.
— Това е закон, който гласи, че хазяите нямат право да се намесват в спокойното ползване на наетото жилище, като същевременно са длъжни да го обезпечат наред с всичко останало и с необходимите комунални услуги. С други думи, хазяинът отговаря за снабдяването на имота с електричество, отопление и гореща вода. А когато не осигури тези неща, наемателят може да го съди и да поиска прекратяване на договора или връщане на вече заплатени суми за наем.
— Елинор не желае да си прекратява договора — каза Демарко.
— Знам — отвърна Дули. — Значи единственото, което съдът е в състояние да направи, е да накара Калахан да й плати обезщетение, ако Елинор успее да остойности щетите, претърпени в резултат от нарушението на свободното й ползване на имота. Което не е лесна работа. Но най-големият проблем на Елинор е, че времето работи за Калахан.
Той отпи от бирата си и продължи:
— Първо и както предполагам, Елинор вече е направила, тя трябва да уведоми писмено хазяина как точно не е изпълнил задълженията си към нея; после на Калахан трябва да бъде поставен разумен срок, за да удовлетвори жалбите й, като под разумен се разбира няколко седмици. Едва след това Елинор може да го съди и съдът насрочва дело, което може да е след шест месеца. Междувременно тя ще трябва да се оправя без електричество и отопление. Адвокатите на Калахан ще бавят, докогато могат, и накрая съдът ще задължи Калахан да я овъзмезди за понесените щети и да отстрани проблемите. Да кажем, съдът го накара да й върне в пълен размер парите за наема и какво? После Калахан ще възстанови временно електрозахранването и няколко седмици по-късно отново ще го прекъсне, и Елинор отново ще трябва да тръгне по съдилища. Обикновено става така, че хазяинът води с наемателите война на нерви, докато на тях им писне и си тръгнат, доволни да приемат всякакво извънсъдебно споразумение.
Дули поклати глава.
— Големият проблем е, че едва ли някой съдия ще причини особени неприятности на Калахан. Най-много да му състави акт, който няма да го разтревожи, защото каквато и глоба да плати, ще си я възвърне стократно, след като изгони Елинор от дома й.
— Сигурно има нещо, което… — започна Демарко, но Дули го прекъсна:
— Позволи ми да ти разправя една история, за която писа „Глоуб“ преди години. Някакъв човек тук, в Бостън, притежава няколко порутени сгради в „Дорчестър“ и „Роксбъри“ и ги дава под наем на малцинства, които не могат да си позволят жилище другаде. Той е мултимилионер и живее в палат в най-тузарската част на Уелсли. През последните десет години е ответник по минимум двайсет съдебни дела, поне сто пъти е изправян пред жилищен арбитраж и има издадени над петстотин акта за нарушения на разни правилници за здравословни и безопасни условия на живот.