Хрумна му, че и преди се бе натъквал на главорези като братята, а обикновено не реагираше по този начин. Той по принцип се опитваше да избягва насилието — от него рядко имаше полза, — но за тях беше готов да направи изключение. Сигурно отдавна не се бе намирал някой да ги отупа хубаво, и то най-вероятно защото те винаги се биеха в екип. И няколко месеца в затвора едва ли щяха да постигнат с тях възпитателния ефект, който би имал боят. После си каза: кого се опитвам да излъжа? Целта му не беше да превъзпитава братята, нещата опираха до мъжка гордост — да докаже на тях, а и на себе си, че е точно толкова корав, колкото са и те, да се разплати с тях по начин, който да не забравят скоро.
Имаше обаче един проблем: в момента Демарко не бе в състояние да се бие с когото и да било, освен може би с боксьор категория муха, а ако отново го удареха по главата, това можеше да му е за последно. Друг проблем беше, че той бе изпратен в Бостън, за да помогне на Елинор Добс, а от затвора едва ли щеше да й бъде много от полза.
И така, той реши да отложи за по-нататък удоволствието да си го върне на братята, което не значеше, че ако изникне удобен случай…
Другото нещо, което обмисляше по време на обяда, бе как да помогне на Елинор. Той не можеше да остане вечно в Бостън и да бди над нея в очакване на момента, когато братята започнеха отново да й почернят живота. Демарко не се съмняваше, че старата жена беше достатъчно упорита, за да издържи до края на договора си, но си я представяше, седнала в апартамента си посред зима, до бръмчащия генератор, увита в грейка и скиорска шапка, след като за пореден път й бяха спрели отоплението. Трябваше да измисли някакъв начин да принуди Калахан да се откаже и да я остави на мира. А след като неговият приятел Дули не му бе показал как да се възползва от закона, за да я защити, сега той трябваше да изработи друга стратегия.
И тогава планът се оформи като по чудо в съзнанието му.
Той се обади на Маги Долан. Маги познаваше всеки в Бостън, който си струваше да бъде познаван. Със сигурност щеше да открие името, което му трябваше. Половин час по-късно тя му позвъни и каза, че човекът бил готов да се срещне с него пред сградата на Елинор утре, в девет сутринта.
11
Мъжът, седнал на стъпалата пред входа на сградата, беше на около седемдесет, висок и кокалест, с късо подстригана сива коса. Когато се здрависа с него, Демарко усети мазолите по дланта му. Беше със синя риза с къси ръкави и груби работни обувки. Казваше се Джим Бойър и беше технически ръководител на строежи, вече пенсиониран, но прекарал целия си съзнателен живот по строителните площадки.
Когато видя лицето на Демарко, Бойър се изправи рязко и извика:
— Какво се е случило с вас?
— Скочиха ми двама, което е и причината да сте сега тук.
Демарко му обясни накратко положението: как строителен предприемач на име Калахан се бе заел да преустройва цял квартал — нещо, което Бойър можеше да види и с очите си, — а една мила възрастна жена, Елинор Добс, живееща в сградата зад гърба му, отказваше да се изнесе, така че Калахан беше превърнал живота й в ад. В заключение на Демарко му беше нужна помощта на Бойър, за да принуди Калахан да я остави на мира.
— Ето какво ми трябва — каза Демарко. — Искам да обиколим заедно строежа и вие да ми посочвате нарушения на изискванията за безопасност и строителните правилници. Колкото по-сериозни, толкова по-добре. После ще се обадите на съответните чиновници в Агенцията за здраве и безопасност на работното място или в онази по околната среда и ще накиснете Калахан. С други думи, искам строежът да спре, да дерайлира и ако е възможно, това да става максимално често. И тогава, докато работата е спряла, аз ще седна с Калахан и ще му обясня, че през следващите три години няма да правите нищо друго, освен да слагате пръти в колелата на проекта му.
— Е — каза Бойър, който не изглеждаше напълно убеден. — Обещах на Маги, че ще помогна днес, но за три години не сме говорили…
— Няма да отнеме три години. Просто искам Калахан да си мисли, че разполагам с човек, готов да отдели три години от живота си, за да му прави мръсно, ако не остави Елинор на мира.
Бойър го изгледа скептично.