Още щом видя Елинор в болницата, първата му мисъл бе: жалба в съда. Той лично щеше да заведе дело срещу Калахан за неосветеното стълбище с аргумента, че именно тъмнината е била причина тя да се спъне и падне. След което щеше да наеме някоя озъбена акула за адвокат, който да обърше пода с Калахан. Но първоначалното му настървение изведнъж угасна.
— Кога е паднала? — попита той.
— Не знам, но екипът на „Бърза помощ“ е бил извикан в седем сутринта.
Демарко си помисли, че в седем и трийсет той все още беше в леглото, а когато се срещна с Бойър в девет, Елинор вече е била откарана в болница.
— Кой я е открил?
— Някакъв клошар. Понеже входната врата не се заключва, а повечето от апартаментите са празни, вътре се промъкват клошари да нощуват. Човекът се качвал по стълбите и видял Елинор, просната на площадката между втория и третия етаж. Каза, че когато я открил, била в безсъзнание, той изтичал навън, спрял някаква жена с мобилен телефон и я накарал да повика линейка.
Демарко се изкачи по стълбите и застана на площадката на третия етаж, за да огледа къде бе паднала Елинор. Опита се да си представи как е загубила равновесие, как е протегнала ръка, за да се хване за парапета; ужасът, който бе изпитала, преди да удари главата си и да загуби съзнание. После нещо привлече вниманието му. Точно до ръба на най-горното стъпало имаше дървени стърготини, които той бе готов да се закълне, че не би могъл да види, ако стълбището не беше ярко осветено. Той се наведе, после каза на Фицджералд:
— Елате!
От едната страна на стълбищната площадка беше стена, а от другата — дървеният стълб на парапета, отгоре с топка. Той посочи с пръст пробитата в основата му дупка с диаметър около три милиметра.
— Виждате ли дупката?
— Не — отвърна Фицджералд.
— Застанете на колене и погледнете пак.
С много пъшкане и усилие Фицджералд успя да коленичи.
— А сега виждате ли дупката? — Да.
— Нова е — каза Демарко. — Дървото вътре е още бяло, а по пода има поръсени стърготини. Мисля, че е пробита съвсем наскоро. Сега погледнете стената отсреща. Там има същата дупка, на два пръста над пода. — Демарко помълча, после добави: — Мисля, че между двете е имало опъната тел.
— Хайде стига! — възкликна Фицджералд.
— Повикайте криминолози да направят оглед — каза Демарко.
— Криминолози? В какъв филм се вкарвате, Демарко? Каква работа имат тук криминолозите?
— Искам да огледат тези дупки. И да вземат пръстови отпечатъци.
Демарко усещаше, че Фицджералд иска да възрази, но после се сети за политическия му гръб и каза:
— Ще видя дали има свободен екип. Но може да се наложи да почакаме.
Не се наложи да чакат дълго. Може би престъпността в Бостън беше в затишие, но след половин час пристигна някакъв хлапак между двайсет и трийсет години с щръкнала черна коса, татуирани увивни растения на шията и обица на едното ухо, който мъкнеше със себе си кутия, подобна на онези, в които рибарите носят такъми. Ако не беше синьото яке с надпис ПОЛИЦИЯ на гърба, Демарко можеше да го помисли за член на не особено успешна рок група.
Демарко му каза да провери за отпечатъци и да огледа внимателно двете малки дупки. Хлапакът, който не знаеше кой е Демарко, погледна въпросително Фицджералд и той му кимна.
— Защо трябва да оглеждам тези дупки? — попита младежът.
— Защото според мен някой е опънал тел през стълбищната площадка, за да препъне една възрастна жена — каза Демарко. — Затова искам да хвърлите един поглед и да ми кажете какво мислите.
Младежът сложи прах за сваляне на отпечатъци по стълба на парапета, по самия парапет и по отсрещната стена, но не откри нищо. Демарко не се учуди, че няма отпечатъци, защото сигурно бяха размазани от хората, които се бяха качвали и слизали междувременно. Но очакваше все нещо да бъде открито в основата на стълба, където никой друг не бе пипал. А ако откриеха отпечатъци, те можеха да ги отведат до братята Макнълти, които имаха криминални досиета. Но нямаха късмет.
— Проверете по ръба на стъпалото, до стълба — каза Демарко, като си мислеше, че може би някой се е подпрял с ръка на стъпалата, за да седне, преди да пробие дупките, както бе направил Фицджералд, за да приклекне.
Но нямаше нищо, дори отпечатъци от Фицджералд липсваха — сигурно бе замазал всичко, докато се наместваше, за да огледа дупките. Или пък братята Макнълти — ако това наистина бе тяхно дело — бяха носили ръкавици.