Но онова, което най-много го бе вбесило, беше неуважението. Върви по дяволите?! С кого си въобразяваше, че разговаря Калахан?
Е, какво пък — в днешно време богаташи като Калахан дори не си даваха вид, че се респектират от политиците. Вече не. Те знаеха, че парите им движат политиката, а не хората, заемащи изборни длъжности.
Онзи ден Махоуни бе гледал по телевизията някакво изслушване в Сената. Комисията по банков надзор бе привикала двама-трима банкери от Уолстрийт във Вашингтон, за да ги разпитва за някакви безобразни сделки, които били сключили, заличавайки с един замах пенсионния фонд на няколко десетки хиляди работещи граждани. Но въпросните банкери, заобиколени от цял взвод адвокати, не изглеждаха ни най-малко разтревожени. Всъщност дори се усмихваха самодоволно. Знаеха, че няма да влязат в затвора. С нищо не бяха нарушили закона — просто леко го бяха заобиколили — така че сенаторите, половината от които зависеха финансово от банките им, не бяха в състояние да направят нищо по въпроса.
Е, на Махоуни му беше писнало от такова неуважение и човекът, който щеше да усети на свой гръб властта му, се казваше Шон Калахан. При нормални обстоятелства той би се разтревожил от заплахата на Калахан — как щял да организира колегите си да подкрепят опонента му, но този път… Вече изобщо не ставаше дума за Елинор Добс. А за един нахакан боклук с пари, който трябваше да си научи урока и този урок гласеше, че никой не може да казва на Джон Махоуни да върви по дяволите.
4
Махоуни се обади на Маги Долан и й каза да не пуска стажантите да си ходят. Каза й също, че отива към офиса и иска да му докладват за всичко, което са успели да научат до момента. Освен това й поръча да се обади на „Бостън Глоуб“ и на местните телевизионни станции и да им каже, че утре в десет той ще държи реч на Дилейни стрийт и Елинор ще бъде до него.
Както и направи.
Джон Махоуни винаги се бе славил като добър оратор. При това обикновено говореше, каквото му хрумне, защото го мързеше да се упражнява предварително. И така, в 10 часа на следващата сутрин той застана до Елинор и направи Шон Калахан на нищо. Махоуни заяви, че хора като Елинор имат права, а строителни предприемачи като Калахан не могат да бъдат оставени да нарушават тези права в името на личното си забогатяване. Той описа и тормоза, който Калахан упражняваше срещу Елинор, за да я принуди да се изнесе. Каза още, че ще разговаря с градските власти и лично с кмета, за да разбере как така са оставили Калахан да се отнася по този начин с хората. Беше добра реч — дотолкова, че Махоуни се показа като човек, искрено загрижен за съдбата на такива като Елинор Добс.
На другия ден говорител на Калахан прочете съобщение за печата, в което се казваше, че Махоуни е представил твърде пресилено ситуацията и господин Калахан е дълбоко възмутен от намека, че е извършил нещо нередно. Ако в сградата на Елинор има вандалски прояви, за това са виновни престъпните елементи, които са се заселили в квартала — и точно те ще са първите, които ще се махнат от там, когато господин Калахан завърши проекта си.
Говорителят обясни също, че — да, наистина — в сградата има някои проблеми с поддръжката. Блокът е стар, повечето наематели са се изнесли, приходите от наеми не стигат за всичко. Но от това в никакъв случай не следва, че срещу възрастната жена се упражняват тормоз и сплашване. Самото твърдение е абсурдно. Повреди се случват и понякога отнема време да бъдат отстранени.
Говорителят добави, че господин Калахан е направил всичко по силите си, за да премести Елинор и другите наематели. Той е предложил да откупи договорите за наем много щедро и да ги настани в апартаменти, далеч по-хубави от тези на Дилейни стрийт. В действителност на госпожа Добс били предложени двеста хиляди долара, за да се изнесе. За бога, кой би проявил към жената по-голяма щедрост от господин Калахан?
Мъжът вметна и че господин Калахан и съпругата му само през изтеклата година са дали над два милиона долара за младежки, религиозно-патриотични и природозащитни организации. Шон Калахан е добър човек и за него е възмутително един конгресмен да използва огромната си власт, за да твърди обратното в търсене на политически дивиденти. Между другото, проектът на господин Калахан разкрива работни места за голям брой хора и ако не друго, с действията си Елинор Добс им измъква хляба от ръцете.
Накратко, говорителят на Калахан изпрати на Джон Махоуни послание, което би могло да се разбира като: върви по дяволите.