Обаждането на мексиканеца бе заварило Демарко в лоби бара на хотела. Тъкмо си мислеше дали да не отскочи до бистрото на терасата за една късна вечеря, след като бодигардовете на Кастро не го бяха оставили да изяде предишната, но след разговора си с него загуби апетит.
На Демарко не му допадаше идеята да се връща в Бостън, а молбата на Кастро му се струваше крайно подозрителна. Инстинктът му крещеше да се прибира у дома, във Вашингтон. Не можеше да си представи по какъв начин той или Махоуни биха могли да бъдат в помощ на Кастро. Кастро имаше две възможности: или да накара компанията на Кайманите да си изиска предсрочно заемите, или да принуди Калахан да се откаже от „Дилейни Скуеър“. Демарко не можеше — и не искаше — по никакъв начин да се намесва и в едното, и в другото. От друга страна, понеже идеята да накара Кастро да се справи с Калахан беше негова и понеже двамата с Махоуни искаха Калахан да си плати за стореното…
Утре той щеше да се обади на Махоуни и да обсъди всичко с него. В момента беше твърде късно във Вашингтон, за да го безпокои. Щеше да му позвъни още от летището. Време беше да се разкара от Мексико.
На следващата сутрин, докато чакаше полета си в салона за заминаващи, Демарко се обади на Махоуни:
— Срещнах се с… мексиканеца. И мина добре, мисля.
— Мислиш?
— Прие да направи каквото поисках от него по отношение на човека в Бостън. Работата е там, че мексиканецът иска да се върна в Бостън, в случай че му потрябва помощта ми. А аз не смятам, че това е добра идея.
— Като си се хванал веднъж, действай — отвърна Махоуни и му затвори.
Този проклет Махоуни! Демарко се бе надявал чуе: хайде, прибирай се във Вашингтон, а вместо това конгресменът го зашлеви с: като си се хванал веднъж, действай.
Той позвъни на Кастро, като използва номера, от който му се бе обадил предишната вечер, но се включи гласова поща. Демарко му остави съобщение: „Прибирам се в Бостън още днес и ще ви съдействам по всички възможни начини“. След което за всеки случай добави: „Стига да са законни“.
26
Кастро изпрати в Бостън четирима мъже и една жена. Ръководител на групата беше именно жената — Мария Васкес, известна като Ла Леона.
Кастро подозираше, че Васкес е гений. Тя бе родена в крайно бедно семейство в едно от гетата на Мексико Сити, като пето от шест деца. Още ненавършила шестнайсет, бе станала любовница на местен политик. С външния си вид и с липсата си на образование и семейни връзки, тя бе предопределена да работи като проститутка или да стане държанка на някой богаташ, а когато навлезеше в средната възраст, да бъде захвърлена като ненужна вещ и да се оправя сама и без пари.
Но Мария Васкес беше твърде умна, за да допусне това. Когато навърши осемнайсет, тя заряза въпросния политик и се насочи към Хосе Луис Гереро — човека, който ръководеше наркокартела, приел на работа Хавиер Кастро, и когото Кастро впоследствие щеше да убие, за да заеме мястото му. Тя стана любовница на Гереро, но Гереро — и това бе една от причините Кастро да се възхищава от него — разпознаваше талантливите хора, когато ги срещнеше. Както бе открил Хавиер Кастро преди, така откри и Мария Васкес. Много скоро тя се превърна в един от основните му съветници, а когато се насити на тялото й, Гереро започна да я използва, за да замисля и осъществява операции от негово име. След като Кастро пое бизнеса, той я ползваше по подобен начин, както сега и братовчед му Пауло. След една особено сложна операция, когато Мария изпрати на онзи свят един добре охраняван полицейски капитан, който бе започнал да им досажда, Пауло — една от най-малко поетичните натури, които Кастро познаваше — каза: „Беше като лъвица, която поваля газела“. От този момент нататък й излезе прякор: Ла Леона — Лъвицата. Жената беше уникална и Кастро все се питаше до какви ли висини ще я изведат способностите й в бъдеще.
В момента трима от хората на Мария наблюдаваха Калахан, а Мария и четвъртият мъж наблюдаваха Демарко. Движенията на Калахан бяха непредвидими. Имаше офис на Екзетър стрийт, недалече от „Копли Плаза“, и прекарваше голяма част от времето си там, но ходеше на срещи в кантората на адвокатите си, в проектантски бюра и банкерски кабинети. Посещаваше строежа на Дилейни стрийт и един друг обект, който вече отиваше към приключване, в „Куинси“. Един от следобедите игра голф с още трима мъже. Всеки ден се връщаше в дома си на Бийкън Хил около седем вечерта, като три от четирите вечери, откакто го наблюдаваха хората на Кастро, с младата му съпруга излизаха на ресторант или за да присъстват на някое светско събитие. Едно от най-важните им открития бе, че хората, които работеха за Калахан в офиса му на Екзетър стрийт, винаги си тръгваха преди седем.