— Това ми звучи като доста геройска постъпка — каза Демарко.
— Чакай, не съм свършила — отвърна Ема. — Когато попитах Хауърд спомня ли си дали Симс е бил ранен в десния крак, той каза, че да. Макар това да било станало преди трийсет години, Хауърд си спомнял всичко, случило се на този ден. Каза дори, че Симс наранил и двата си крака върху стърчащо от развалините арматурно желязо, докато го извличал навън. Именно докато излизали навън; когато дошъл да го спаси, на краката му им нямало нищо.
— Значи Симс може би не лъже за „Пурпурното сърце“? Може да лъже за това, че го е пронизало летящо парче стъкло, но…
— Мисля, че все пак лъже. Както вече ти казах, никъде няма документ, че е получил „Сърцето“, а регистърът на присъдени медали и отличия в морската пехота се води по-добре, отколкото в останалите родове войски. Другото изискване за даване на „Пурпурно сърце“ е нараняването да е пряк резултат от действията на врага. Ако Симс бе пострадал от летящи стъкла при взривяването на казармите, е щял да има право на медал. Докато спасяването на Хауърд, формално погледнато, не е вражеско действие. Макар че тук се намираме донякъде в сива зона, така че и да му бяха дали „Сърцето“, едва ли щеше да се намери кой да възрази.
Тя си пое дъх и продължи:
— Както и да е. Попитах Хауърд дали Симс е получил „Пурпурно сърце“ и той отвърна: „Знам, че има такова, и със сигурност го заслужава“. Но не си спомняше да е имало официално обявяване, нито пък церемония по връчването. Подозирам, че Симс лъже, но не мога да го докажа.
— По дяволите!
— Да, жалко, наистина. Според мен Симс си е казал, че заслужава медал за спасяването на Хауърд, при което е бил и ранен. Вместо това е получил само колективна награда за частта си за служба в Ливан. Затова си мисля, че когато е решил да се кандидатира за Конгреса, той леко е поразкрасил служебната си биография, за да впечатли гласоподавателите.
Известно време Демарко не отговори, после каза:
— Е, добре. Ще предам на Махоуни.
Мисълта за предстоящия разговор не го изпълваше с радост.
— Защо да не разговарям аз с Махоуни, Джо? Знам подробностите за Симс. Освен това сега по изключение Махоуни се опитва да постъпи правилно.
Махоуни знаеше, че понякога Ема помага на Демарко, макар това невинаги да му бе приятно, понеже Ема не се поддаваше на контрол. В този случай обаче Демарко се надяваше Махоуни и Ема да успеят да намерят общ език.
— Благодаря ти — каза Демарко. — Оценявам го.
Което си беше самата истина — той не умираше от желание да сервира лично още лоши новини на конгресмена.
Сега оставаше само да изчака Кастро да се оправи с Калахан, за да се махне веднъж завинаги от проклетия Бостън.
27
Мария Васкес позвъни на Хавиер Кастро.
— Мисля, че утре трябва да действаме — каза тя. — Демарко ни е в кърпа вързан, но при Калахан ще се наложи да импровизирам. Ще изчакаме удобен момент някъде следобед, когато е сам. После ще трябва да го задържим, докато хванем Демарко. Ако утре не стане, ще трябва да изчакаме още един ден.
— А ако се обадят в полицията, че Калахан е изчезнал? — попита Кастро. — Той със сигурност има планирани срещи за следобеда, все някой ще се усети, че липсва.
— Няма проблем. Ще го накараме да се обади на всички, с които е трябвало да се среща, и да си измисли някакво извинение.
— Е, добре — каза накрая Кастро.
Той не обичаше импровизациите, но в крайна сметка Калахан ги улесни.
Шон Калахан седеше в офиса си, доволен, че поредният противен телефонен разговор най-после бе приключил. Минаваше седем вечерта, той беше уморен и искаше да си ходи. Слава богу, Рейчъл нямаше планове за вечерта и Калахан просто щеше да се излегне на канапето и да си почива. Това е проблемът с прекалено младите съпруги, каза си той — понякога просто ти изпиват силите.
Беше останал до късно в офиса, за да разговаря с един човек в Япония, където беше осем сутринта. Въпросният човек обмисляше дали да инвестира в проект, който все още беше в сферата на фантазиите, но пък имаше пари в излишък. Проблемът с него беше, че си бе наумил, че знае английски и вместо да ползва преводач, държеше да говори направо с Шон, с което го докарваше до побъркване. Шон не разбираше половината от казаното и на всяка втора дума го караше да повтаря и пояснява какво е имал предвид.