— Ох! — каза той.
— Нещо не е наред ли? — попита Мария.
— Не, просто… усетих нещо.
Докато наближаваха изхода на хотела, главата му беше някак олекнала. Демарко не разбираше какво става — все пак бе изпил само едно питие. След още няколко крачки коленете му започнаха да се подгъват; имаше чувството, че губи съзнание.
— Мисля, че трябва да седна…
Последното нещо, което запомни, бяха двамата мъже, застанали до него — Мария я нямаше, но двамата го крепяха от двете страни и му помагаха да пристъпва към вратата…
28
Демарко дойде на себе си, седнал на кожен стол с подлакътници. Стаята беше тъмна, но от съседното помещение зад гърба му проникваше достатъчно светлина, за да види мъжа, седящ насреща му зад някакво бюро. Второто нещо, което забеляза, бе тежкият предмет в скута си, който държеше в ръка.
Понечи да пита мъжа кой е и как се е озовал при него, после му прилоша и за миг му се стори, че ще повърне. Той затвори очи и преглътна няколко пъти. Когато отново повдигна клепачи, стените на стаята танцуваха. Сякаш бе яхнал дървено конче на някоя въртележка и светът се въртеше около него. И преди се беше напивал, но това, което изпиташе този път, май не беше от алкохола.
Демарко затвори отново очи, като се опитваше да разбере какво се случва. Спомни си бара на „Парк Плаза“. Разговора с бармана Сам. После Мария — великолепната Мария. С която бяха тръгнали на вечеря, когато му се зави свят. И двамата мъже, които се приближиха до него и го подпряха от двете страни, за да не падне. Но какво правеше тук?
Той попита мъжа, седнал зад бюрото:
— Къде съм?
Думите му излязоха от устата толкова завалено, че сам не разбра какво се опитваше да каже. Сигурно и мъжът зад бюрото не го бе разбрал, защото не отговори. Демарко се опита да стане и когато се надигна от стола, предметът в скута му падна с глух удар на пода. Това му напомни глухото тупване на чантата на Мария върху плота на бара. Погледна надолу. Какво, за бога…? Беше пистолет — голям револвер с десетсантиметрова цев и дръжка от орехово дърво. По размера предположи, че може да е .357-калибров магнум. Но какво правеше в скута му?
Демарко се подпря с длани на подлакътниците, за да се изправи, но не успя да се задържи на крака и се строполи обратно на стола. По дяволите, какво му ставаше? Той затвори очи, пое няколко пъти дълбоко дъх и отново се опита да стане. Този път не падна назад, защото успя своевременно да се подпре с длани на бюрото. Така се приближи до мълчаливо седящия срещу него мъж и го позна — беше Шон Калахан. Още няколко секунди му бяха нужди, за да си даде сметка, че върху ризата на Калахан имаше голямо кръгло червено петно.
Беше мъртъв.
Шокът от видяното накара Демарко да се дръпне крачка назад, при което отново се озова на стола. След още няколко мига вече знаеше какво се бе случило; тялото не го слушаше, не можеше да стои прав, едва говореше, зрението му беше замъглено, но мозъкът му сякаш работеше нормално.
По някаква причина Кастро бе решил да премахне Калахан и да натопи Демарко за убийството му. Мария — или както там се казваше жената — бе изпратена от Кастро, за да го съблазни, а при нейния външен вид това не се бе оказало трудно. След което на излизане от „Парк Плаза“ го бе инжектирала с някакъв наркотик; той си спомняше убождането в ръката малко преди да му се бе завил свят. Спомни си и как Мария му бе казала, че работи във фармацевтична компания — което явно бе замислено като шега. След което те — Мария и двамата мъже — го бяха докарали до мястото, където се намираше в момента — най-вероятно в офиса на Калахан. Накрая бяха убили Калахан — вероятно в момента, докато Демарко бе седял безжизнен на стола срещу него — и бяха поставили оръжието на убийството в ръката му.
Той погледна часовника си. Трябваше да примигне няколко пъти и да го повдигне на сантиметри от очите си, за да различи стрелките на циферблата. Наближаваше десет. Той бе излязъл от „Парк Плаза“ с Мария около седем и половина. Оттогава бяха минали два часа и половина. Нещо му казваше, че всеки миг вратата на офиса ще се отвори, вътре ще нахлуят двама полицаи и ще го заварят с револвера на пода в краката му и с трупа на Калахан насреща.
Трябваше да се маха от тук. Веднага.