Погледна Бринкър.
— Изглежда почти по същия начин като конфигурацията на „Модел едно“. Какво сте променили?
— Вгледай се по-внимателно в обвивката — подкани го русият мъж.
Смит кимна и се насочи към копчетата на микроскопа. Натисна лекичко бутона и бавно уголеми част от външната обвивка.
— Добре — каза той. — Виждам, че е грапава, а не гладка. Има някакво тънко молекулярно покритие — намръщи се.
— Структурата на това покритие ми се струва ужасно позната… Но къде съм я виждал?
— Идеята хрумна изведнъж на Рави — обясни Бринкър. — И като всички велики идеи е неописуемо проста и направо се набива на очи… Поне след като стане факт. — Той повдигна рамене. — Представи си една малка лоша бактерия — резистентна стафилококова аурея. Как се крие от имунната система?
— Покрива клетъчните си мембрани с полизахариди — отговори веднага Смит. Той отново погледна към екрана.
— За бога…
Парих кимна самодоволно.
— Образците от „Модел две“ са покрити със захар. Точно като най-добрите лекарства.
Смит подсвирна лекичко.
— Това е гениално, момчета. Абсолютно гениално.
— При цялата ни скромност трябва да признаем, че си напълно прав — каза Бринкър. Той сложи едната си длан върху монитора. — Красавецът „Модел две“, който виждаш, трябва да изпълни номера. Поне на теория.
— А на практика? — попита Смит.
Рави Парих посочи към друг високо разделителен дисплей с големината на телевизионен екран. На него се виждаше стъкленица с двойни стени, поставена върху лабораторна маса в съседното стерилно помещение.
— Предстои да разберем точно това, полковник. Работим от трийсет и шест часа без прекъсване, за да произведем достатъчно от новия модел нанофаги за опита.
Смит кимна. Наномеханизмите не се правеха един по един с миниатюрни пинсети и капки лепило с размери по-малки от атома. Те се произвеждаха с десетки милиони или стотици милиони, дори милиарди чрез биохимични и ензимни процеси, строго контролирани с помощта на индекса за водородна химична активност на разтворите рН, температурата и налягането. Различните елементи се създаваха в различни химични разтвори при различни условия. Започваше се в една стъкленица, където се формираше основната структура, после излишъкът се изхвърляше, след това материалът се преместваше в нова химична баня, за да се формира следващата част от механизма. Изискваше се постоянно наблюдение и абсолютно точно спазване на времето.
Тримата мъже се приближиха още по-близо до монитора. В стъкленица с двойни стени имаше десетина бели мишки. Четири от тях бяха летаргични, заразени по лабораторен път с различни по вид тумори. Другите шест, здравата контролна група, се щураха напред-назад, търсейки начин да се измъкнат. Номерирани цветни табелки идентифицираха всяка мишка. Видеокамери и най-различни сензори около стъкленицата бяха в готовност да регистрират всяко явление след началото на експеримента.
Бринкър посочи към малка метална кутия, прикрепена в единия край на експерименталната камера.
— Ето ги там, Джон. Петдесет милиона от „Модел две“ са готови да тръгнат, плюс-минус пет милиона. — Той се обърна към един от лаборантите, който се суетеше наоколо. — Нашите малки рошави приятелчета получиха ли си инжекциите, Майк?
— Съмнявате ли се, д-р Бринкър? Преди десет минути. По една на всеки.
— Нанофагите влизат в инертно състояние — обясни Бринкър. — Вътрешноклетъчната им енергия стига само за това, така че тази част на механизма покриваме със защитен слой.
Смит разбра каква е причината. АТР — аденозин трифосфат — бе молекула, осигуряваща енергията за повечето метаболични процеси. Но АТР започваше да освобождава енергията си в момента, в който влезеше в контакт с течност, а повечето живи организми се състоят главно от течност.
— Значи инжекциите са нещо като ритник за начало? — попита той.
— Точно така — потвърди Бринкър. — Инжектираме уникален химичен сигнал на всеки опитен субект. След като някой от пасивните сензори на нанофага улови този сигнал, защитният слой се отваря и течната среда активира АТР. Нашите малки машинки се задействат и тръгват на лов.
— Значи защитният слой играе също и ролята на предпазен механизъм — осъзна Смит. — В случай, че някой от „Модел две“ попадне не където трябва — да речем у някой от вас.