Навън Смит спря на стълбището и постоя за миг, радвайки се на слънцето. Времето се затопляше и пухкави бели облачета се носеха лениво по синьото небе. Беше чудесен есенен ден.
Пое дълбоко въздух, опитвайки се да изгони натрупаните токсини от организма си.
„ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР! НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИЯТА! ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР“
Смит се намръщи. Ритмичните, напевни скандирания раздразниха слуха му и развалиха моментната илюзия за свобода. Бяха по-силни и по-гневни, отколкото предния ден. Огледа множеството от скандиращи демонстранти, които напираха към периметъра на оградата. Днес като че ли бяха още повече. Вероятно десетина хиляди.
Море от кървавочервени и яркозелени знамена и плакати се надигаше и спадаше в ритъм с всеки рев от тълпата. Организаторите на протеста се суетяха върху подвижна сцена, разположена недалеч от кабината на охраната, и крещяха в микрофона, като докарваха демонстрантите до лудост.
Главната порта беше заключена. Малък отряд охранители в сиви униформи стояха зад нея, нервно оглеждайки скандиращата тълпа. Отвън, малко по-нататък, на шосето за института, Смит забеляза няколко патрулни коли — две от тях с черно–белите маркировки на щатската полиция в Ню Мексико, а останалите с бели, светлосини и златни ивици на областното шерифство в Санта Фе.
— Очертава се голяма лудница, полковник — каза недоволен познат глас зад него.
Франк Диас излезе от своя пост и се изправи до вратата. Днес бившият рейнджър от пехотата носеше бронежилетка. В едната си ръка държеше щит от онези, които се използваха при безредици, а през рамото на другата ръка бе преметнал пушка „Ремингтън“. От патрондаш висяха гранати със сълзотворен газ и патрони за пушката.
— Какво толкова са се разпалили тия хора? — попита Смит. — Нали президентът Кастила и медиите ще дойдат вдругиден. За какво е тоя рев?
— Някой е видял сметката на двама членове на Движението на Лазар снощи — каза Диас. — Полицията в Санта Фе е открила два трупа, натъпкани в контейнер за смет. Зад търговския център на пътя за Серилос. Единият е бил намушкан с нож, а на другия е счупен вратът.
Смит изсвири леко с уста.
— По дяволите.
— Не се майтапя — ветеранът от пехотата се изкашля и плю на земята. — Тия там сега обвиняват нас.
Смит се обърна и го изгледа.
— Наистина ли?
— Явно убитите са имали намерение да срежат оградата миналата нощ — обясни Диас. — За някаква акция на гражданско неподчинение. Естествено радикалите твърдят, че ние сигурно сме ги хванали и сме ги заклали. Пълни глупости естествено…
— Разбира се — съгласи се Смит разсеяно. Той прокара поглед по телената ограда. Изглеждаше недокосната. — Но въпреки това са мъртви и ви набеждават, че сте лошите момчета, а?
— По дяволите, полковник — каза бившият рейнджър. Звучеше почти обидено. — Ако аз бях убил тия розови задници, еко идиоти нарушители, мислите ли, че съм толкова глупав, че да ги напъхам в кофа за боклук зад проклет търговски център?
Смит поклати глава. Той не успя да удържи усмивката, която грейна на лицето му.
— В никакъв случай, сержант Диас. Наистина не бих повярвал, че си толкова глупав.
— Направо идиотщина.
— И все пак се чудя кой може да е бил толкова глупав?
Рави Парих бе съсредоточил вниманието си върху силно увеличения образ на монитора. Полупроводниковата сфера, която наблюдаваше, изглеждаше напълно според параметрите на модела. Увеличи още повече образа, изучавайки предната част на нанофага.
— Не откривам никакъв проблем в подреждането на сензорите, Фил — каза той на Бринкър. — Всичко си изглежда на мястото.
Бринкър кимна уморено.
— Това прави деветдесет и девет от сто — Той разтърка очи. — А сбърканият, който открихме, не беше формирал сензорна редица въобще, което означава, че енергийният източник не се е активирал.
Парих се намръщи замислено.
— Това не е фатална грешка.
— Да, поне за приемника. — Бринкър се вторачи в монитора мрачно. — Но каквато и диващина да се е получила, за мишка номер пет определено е била фатална. — Той се прозя. — Човече, Рави, това е като да търсиш игла в купа сено с размерите на Юпитер.
— Може да извадим късмет — предположи Парих.
— Да, бе, разполагаме с… ъ, да видим… четиридесет и седем часа и тридесет и три минути да оправим работата.