— Не е зле — отвърна тя. — Докторите казват, че гипсът трябва да остане още няколко седмици. Като го махнат и ключицата заздравее, ще ме подложат на още малко рехабилитация и ще съм готова за работа на терен. Честно казано, едва издържам. Не съм създадена да седя зад бюро.
Той кимна.
— В Ленгли още ли е бъркотия?
Ранди сви леко рамене.
— Обстановката като че ли се успокоява постепенно. Документите, които нашите хора иззеха от Азорските острови, уличават всички, замесени в ТОКСИН. Чу ли, че Хансън подава оставка?
Смит отново кимна. Директорът на ЦРУ не беше замесен пряко в нелегалната операция на Бърк и Пиърсън. Но никой не се съмняваше, че грешните му преценки и желанието да си затвори очите донякъде бяха допринесли за бъркотията. Оставката на Дейвид Хансън „по лични причини“ просто бе начин да не пострада репутацията му като при уволнение.
— Чувал ли си нещо за Питър? — попита Ранди.
— Чухме се по телефона миналата седмица — уведоми я Смит. — Той отново се е оттеглил в къщата си в Сиера. Твърди, че е завинаги.
Тя повдигна вежда.
— Вярваш ли му?
Той се засмя.
— Не съвсем. Не мога да си представя Питър Хауел да седи на едно място на верандата дълго време.
Тя изгледа Джон през леко присвитите си очи.
— Ами ти? Още ли играеш на шпионин за Съвета на началник-щабовете? Или беше за военното разузнаване тоя път?
— Върнах се във Форт Детрик, на старата си работа в Медицинския институт — каза Смит.
— Пак при инфекциозните болести? — попита Ранди.
Той поклати глава.
— Не точно. Разработваме програма за наблюдение на опасни нанороботи и механизми по света.
Тя го изгледа въпросително.
— Спряхме Номура — обясни й Смит. — Но духът от бутилката вече е на свобода. Някой друг може да се опита да направи нещо подобно или еднакво разрушително.
Ранди потрепери.
— Мразя да си представям подобни неща.
Той кимна.
— Сега поне знаем какво да търсим. Производството на биологично активни наномеханизми изисква биохимични субстанции в огромни количества, а те могат да се проследят.
Тя въздъхна.
— А не е ли по-добре да изпълним първоначалното искане на Движението на Лазар — да забраним изцяло нанотехнологиите?
Смит категорично поклати глава.
— И да се лишим от потенциалните ползи? Като лечение на рак? Или ликвидиране на замърсяването? — Той сви рамене. — Това е като всяка друга напреднала технология, Ранди. Нищо по-различно. Как ще я използваме — с добри или лоши намерения, — зависи изцяло от нас.
— Сега у теб проговори ученият — каза тя.
— Аз наистина съм учен — отговори тихо Смит. — През повечето време поне.
— Добре — съгласи се Ранди усмихната. — Е, доктор Смит, поканихте ме на вечеря. Ще изпълните ли обещанието си?
Той се поклони и й предложи ръката си.
— Никога не бих допуснал да оставя у някого впечатление, че не държа на думата си, госпожице Ръсел. Вечерята ще е у дома.
Джон и Ранди се обърнаха и тръгнаха към паркираната наблизо кола на Смит. Над тях последните облаци отлитаха надалеч, оставяйки след себе си чисто небе.