— Да — отговори Клайн. — Можем.
— Тогава действайте, незабавно! — каза настоятелно Смит. — Трябва да знам точното местонахождение на предния отряд за охрана на президента в института „Телър“.
— Изчакай секунда.
Смит задържа телефона между рамото и ухото си, освобождавайки за малко двете си ръце. Погледна към Франк Диас, който имаше странно, невярващо изражение.
— Твоят шеф дал ли е на първия отряд от „Сикрет Сървис“ достъп до честотите на радиостанцията ти?
— Да, естествено.
— Добре тогава, сержант — каза хладно Смит. — Ще ми е нужно оръжие.
Бившият пехотинец кимна бавно.
— Няма проблем, полковник — подаде му беретата си и загледа как Смит провери пълнителя, освободи затвора, за да зареди патрон в цевта, после дръпна предпазителя, за да запъне ударника. Смит направи всичко с плавни и бързи движения. — Трябваше да се досетя, че не си обикновен доктор.
Фред Клайн се обади.
— Първият отряд начело с главен специален агент Томас О’Нийл в момента е пред портите на института. Те съобщават, че охраната отказва да ги пусне — Шефът на Първи секретен отдел се поколеба. — Какво става там, Джон?
— Нямам време да обяснявам в подробности — отвърна Смит. — Но явно имаме ситуация, която прилича на историята с Троянския кон. А проклетите гърци вече са вътре.
После изведнъж разбра, че двамата с Диас имат по-малко време, отколкото си е представял.
Мнимият агент на „Сикрет Сървис“, когото бе забелязал да охранява главния вход, излизаше на открито. Той вече насочваше дулото на автомата си към тях.
Смит реагира мигновено. Хвърли се на едната страна. Притисна се към стълбището с беретата, която държеше с двете си ръце, насочена към целта. Диас се хвърли на другата страна.
За част от секундата въоръженият се поколеба, опитвайки се да определи откъде идва най-голямата опасност, после насочи своя МР5 към униформения пазач.
Огромна грешка, помисли си хладнокръвно Смит, освободи предпазителя и натисна спусъка. Беретата отскочи в ръцете му. Той отново я насочи напред и стреля.
Двата деветмилиметрови куршума се забиха точно в целта, разкъсвайки плътта и раздробявайки костите. Улучен два пъти в гърдите, въоръженият се свлече на земята.
Автоматът му издрънча на плочника, а по стълбите се стече кръв.
Смит дочу отваряне на автомобилна врата. Обърна се.
Друг мъж в тъмен костюм изскочи от единия черен джип, паркиран до алеята за автомобили. Той измъкна пистолет „Зиг Зауер“, който насочи право в главата на Джон.
Смит отскочи, опитвайки се отчаяно да се прицели, съзнавайки, че е безсмислено. Реагира твърде бавно, беше прекалено далеч от позиция за стрелба, а мъжът в тъмния костюм вече натискаше спусъка…
Франк Диас стреля с пушката. Сълзотворната граната улучи втория стрелец точно под брадичката и му откъсна главата, после отскочи от бронята на джипа и избухна във въздуха с облак от сивкава мъгла на изток от сградата.
— Мамка му — измърмори Диас. — Несмъртоносна муниция, а? — Бившият рейнджър бързо презареди, този път с патрони. — А сега какво, полковник?
Смит остана притиснат към земята още няколко секунди, като оглеждаше входа на института за други врагове. Нямаше никакви признаци на движение.
— Прикривай ме.
Диас кимна. Той коленичи и се прицели към вратата.
Лазейки по корем, Смит се изкачи по стълбите до мястото, където лежеше първият убит стрелец. Долови с ноздрите си металния мирис на кръв и още по-отвратителната миризма на изпразнени вътрешности. Не обръщай внимание, заповяда си той. Първо победи. После съжалявай, че си отнел човешки живот. Той дръпна предпазителя на беретата и я мушна в колана си. С бързи движения измъкна автомата МР5.
Погледът му падна върху радиостанцията на убития. Ще е от полза да разбера каква е целта на господата, реши той. Откопча радиостанцията от колана на мъжа и я допря до ухото си.
— Делта едно? Делта две? Отговорете — каза строг глас.
Смит задържа дъха си. Това бе гласът на врага. Но кои, по дяволите, бяха тези хора?
— Сектор Делта? Отговорете — повтори гласът. После заговори отново заповеднически: — Тук е Прайм. Делта едно и две не отговарят. До всички сектори. Прекъсвам линията. Сега…
Изведнъж гласът замря. Смит осъзна какво точно се случи. След като разбраха, че комуникациите им са компрометирани, самозванците в сградата превключиха на друг канал, следвайки предварително уговорен план. Така че радиостанцията в ръката му бе вече безполезна.