Смит подсвирна леко. Каквото и да ставаше, едно бе ясно: двамата с Диас се бяха изправили срещу хладнокръвни професионалисти.
Пета глава
В лабораторията на „Харкорт Биосайънсис“ цареше тишина и чистота. Високият кестеняв мъж се намръщи. Ранното пристигане на истинския отряд на „Сикрет Сървис“ беше възможност, която той бе предвидил в плана на мисията. Загубата на двамата мъже, които охраняваха входовете към института, бе далеч по-сериозно усложнение. Той заговори тихичко в малкия микрофон, закрепен върху ревера на сакото му.
— Сиера едно, тук е Прайм. Покрийте стълбите. Веднага!
Обърна се към хората, които бяха при него.
— Колко още?
Главният техник, нисък и набит, с подчертано славянски черти, го погледна откъм огромния метален цилиндър, към който прикрепяше устройство с дистанционно управление. Беше качил цилиндъра върху една от масите близо до прозорците на лабораторията.
— Две минути още, Прайм — прошепна той в своя микрофон и се ослуша внимателно. — Другите от нашия сектор потвърдиха, че също привършват — докладва той!
— Има ли проблем, агент О’Нийл?
Зеленоокият мъж се обърна и забеляза д-р Рави Парих, който го гледаше. Бринкър все още бе зает с анализа на проваления опит с нанофага, но колегата му индиец го наблюдаваше с подозрение.
Едрият мъж му пусна успокоителна усмивка.
— Няма никакви проблеми, докторе. Можете да продължите работата си.
Парих се поколеба.
— Каква е тази апаратура? — попита той накрая, сочейки към обемния цилиндър, край който се суетеше техникът. — Не ми прилича много на детектор за откриване на опасни материали или онова, което казахте, че ще монтирате в лабораторията.
— Уважаеми, доктор Парих… вие сте много наблюдателен човек — отговори внимателно зеленоокият.
Той пристъпи по-близо и сякаш правеше нещо обичайно, изведнъж удари учения по врата с дясната си ръка.
Парих се свлече на пода.
Изненадан от неочаквания шум, Бринкър се обърна. Шокиран, забеляза на пода асистента си.
— Рави? Какво…
Едрият мъж, който вървеше към него, се завъртя и го изрита силно. Токът му се заби в гърдите на изследователя и го просна върху бюрото. Бринкър си удари главата, после падна на пода и остана неподвижен.
Смит въртеше копчето на радиостанцията, превключваше на различните честоти и бързаше доколкото може. Ослушваше се внимателно. Само шумове и пращене. Никакви гласове. Никакви заповеди, които да долови и разшифрова.
С намръщена физиономия той свали слушалката от ухото си и изостави вече безполезната радиостанция. Време беше да действа. Ако остане още малко на място, прехвърля инициативата в ръцете на врага. Когато човек има насреща си аматьори, това е опасно. А срещу обучена сила бе равносилно на катастрофа. В този миг онези фалшиви агенти на „Сикрет Сървис“ методично изпълняваха някакъв много мръсен замисъл вътре в института „Телър“. Но каква ли бе играта им? — чудеше се той. Тероризъм? Взимане на заложник? Опасен индустриален шпионаж? Саботаж?
Поклати глава. Нямаше начин да разбере. Поне не веднага. Но каквото и да правеше врагът, сега бе моментът да го притисне, преди да е в състояние да отвърне. Повдигна се на едно коляно, като оглеждаше входа към института.
— Къде, полковник? — прошепна Диас.
— Вътре.
Очите на пазача се разшириха невярващо.
— Но това е лудост! Защо не изчакаш да дойде помощ? Там има най-малко десетима от тия копелета.
Смит хвърли бърз поглед назад към оградата и портата. Гневната тълпа излизаше от контрол — демонстрантите блъскаха и прескачаха оградата, някои удряха яростно по капаците и покривите на колите на „Сикрет Сървис“. За да не провокират и без това побеснялата тълпа, истинските федерални агенти се бяха прибрали в заключените автомобили. Ако охраната на института отвореше портите да ги пусне в двора, протестиращите също щяха да нахлуят. Изруга тихичко.
— Погледни, Франк. Не мисля, че идва подкрепление.
— Тогава да останем тук — възрази отново Диас. Той посочи с палец към паркираните зад тях джипове. — Само от тук могат да избягат. Да ги причакаме.
Смит поклати глава.
— Прекалено рисковано е. Първо, тези типове може да са решили въобще да не излязат. Второ, те знаят, че сме тук. Не пасат трева. Сигурно имат резервни планове за бягство, които не са малко — може с хеликоптер да ги вземат от покрива на сградата, а може да ги чакат други коли извън института. Трето, тези оръжия — той кимна към двата автомата МР5, които отмъкна, и пушката на Диас — не ни осигуряват достатъчно огнева сила да ги спрем при престрелка. Ако позволим на тия лоши момчета да ни нападнат, с нас е свършено.