— Тъпа работа — въздъхна ветеранът от пехотата и провери дали е зареден неговият „Ремингтън“. — Мразя да играя каубой като Джон Уейн. Не ми плащат достатъчно да се правя на герой.
Смит оголи зъбите си в усмивка.
— На мен също. Но това е положението. Предлагам ти да млъкнем и да действаме, сержант — въздъхна. — Готов ли си?
Намусен, но въпреки това решителен, Диас даде знак, че е готов.
С притиснат към гърдите си МР5 Смит стигна на бегом до десния край на огромната входна врата на института. Мускулите на стомаха му се напрегнаха в очакване на внезапната, разтърсваща агония от куршум, изстрелян откъм главното фоайе. Дишаше учестено. Притисна се плътно до огряната от слънцето стена.
Диас го последва след секунда.
Смит заобиколи ъгъла на вратата и с насочен напред автомат обходи с поглед вътрешността. Нищо. Огромното помещение изглеждаше празно. Приведен, той тръгна напред, прикривайки се зад мраморния парапет, висок до кръста му. През отворената врата ставаше течение и от бюрото на регистратурата се разхвърчаха листове хартия и се разпиляха по пода.
Смит занаднича зад парапета.
— Наведи се — извика Диас.
Смит мярна силует, който пробяга в коридора, вляво от него. Хвърли се на земята в момента, в който мъжът започна да ги обстрелва с деветмилиметров пистолет. Куршумите отскачаха от мрамора над главата му, разпращайки разтрошени парчета камъни из въздуха. Едно парче го улучи по дясната ръка и остави дълга червена драскотина.
Все още по корем на пода, Джон стреля три пъти, опрял автомата МР5 на раменете си. От прага на отворената врата Диас даде няколко изстрела и от гипсовите стени на института се откъртиха няколко големи парчета мазилка.
Смит изпълзя иззад парапета. Един куршум се удари вдясно от главата му. Претърколи се бързо, спря и остана да лежи по корем, но този път имаше ясна видимост към коридора.
Джон съзря стрелеца, който вече бе вперил очи в него. Разделяха ги не повече от петдесет стъпки. Беше набитият мъж със сериозното изражение, представил се като агент Фароус. Самозваният агент на „Сикрет Сървис“ беше коленичил, държеше с двете си ръце пистолет „Зиг Зауер“ и стреляше с отмерени движения. Нов куршум се заби в пода съвсем близо до главата на Смит, за пореден път разпращайки малки късчета супени плочки към лицето му.
Той преглътна острата болка и въздъхна. Насочи мерника си към стрелеца. Натисна спусъка. Автоматът изтрещя три пъти.
Два пропуска. С третия изстрел уцели Фароус в лицето, куршумът проби челото му и излезе през тила.
Смит скочи на крака и побягна към стълбището, което водеше към втория етаж на института. Трима от враговете бяха повалени, помисли той, но колко остават?
Диас мина на бегом през фоайето и залегна недалеч от него, до стълбището, готов за стрелба.
— Сега накъде, полковник? — попита той тихо.
Добър въпрос. Смит мислеше. Ако нарушителите планираха да вземат изследователите за заложници, повечето щяха да се насочат към бюфета на института — недалеч от мястото, където Фароус лежеше мъртъв. В такъв случай прибързани действия можеха да доведат до твърде много невинни жертви.
Смит обаче се съмняваше, че целта бе вземане на заложници. Цялата операция бе планирана прекалено добре, за да се отнася за нещо толкова просто и неизискващо кой знае каква подготовка. Това, че дойдоха преоблечени като агенти на „Сикрет Сървис“, говореше, че целта им е била безпрепятствен достъп до лабораториите.
Джон взе решение. Посочи към тавана.
Диас кимна.
Джон Смит и пазачът на института се придвижваха нагоре по централното стълбище един след друг, всеки момент готови да се отбраняват.
„ДА ПРЕБЪДЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР! НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ! ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР ДА ПРЕБЪДЕ! НЕ НА МАШИНИТЕ НА СМЪРТТА!“
Малаки Макнамара бе избутан максимално близо до оградата от скандиращата тълпа. Беше начумерен. Мразеше подобни изблици на дивашки, безумни емоции. Чувстваше се много по-щастлив сам сред дивата природа, отколкото притиснат по този начин сред море от хора. В момента обаче не му оставаше нищо друго, освен да се движи заедно с тази влудяваща вълна. Знаеше, че ако се опита да върви срещу течението, ще го пометат и прегазят до смърт.