И все пак той си мислеше, че не бива да се оставя на течението като обикновена, пасивна марионетка.
Размърда се и със злоба започна да забива лакти в ребрата на хората около него. Уплашени от яростта му, те се отдръпваха. Направиха му достатъчно място, за да погледне назад към трибуната. Беше празна. Присви очи, докато премисляше ситуацията. Радикалите от Движението на Лазар, които настървяваха тълпата от над десет хиляди демонстранти, бяха изчезнали.
Къде ли са?
Дори сред множеството, мургавият канадец бе достатъчно висок, за да вижда какво става. Две от колите на „Сикрет Сървис“ се изтегляха на заден ход към началото на автомобилната алея. Смачканите капаци и покриви, изтръгнатите огледала и счупените стъкла свидетелстваха за силата на човешката буря, през която бяха преминали. Виждаха се малки групи щатски полицаи от Ню Мексико и шерифи от Санта Фе, които отстъпваха внимателно, за да не предизвикат цялостен бунт. Изкушени от възможността да заснемат драматичните събития за националните и международните телевизионни мрежи, няколко местни телевизионни екипа се бяха доближили прекалено до напиращите протестиращи.
Макнамара извърна поглед. Очите му затърсиха активистите на Движението, които искаше да види. Нямаше ги. Повече от любопитно, помисли си той невъзмутимо. Плъховете напускат потъващия кораб? Или хищници, притаили се другаде, за да нападнат поредната плячка?
Натискът на хората към оградата растеше. Под напора на толкова много тела на места мрежата хлътна навътре. Пазачите зад оградата вече бяха започнали да отстъпват назад към сравнително по-безопасната сграда на института. Канадецът поклати глава. Не бе никак учудващо. Само глупак можеше да очаква от малобройна полицейска сила да се изправи срещу десетхилядна тълпа на открито. Подобна дързост би била равносилна на самоубийство.
Изведнъж се вцепени, забелязвайки неколцина мъже, които се придвижваха целенасочено през пресата от изпълнени с омраза лица, зелени знамена, плакати и стиснати юмруци. Бяха младите здравеняци, които видя да пристигат предишния ден, всеки от тях преметнал продълговата раница през рамо.
Тълпата ги предпази от полицейска проверка и мъжете стигнаха до оградата необезпокоявано. Свалиха раниците, извадиха ножици за тел и с отмерени движения започнаха да режат металните връзки една след друга от горе надолу. Не след дълго цял участък от оградата на института се отцепи и падна. Хиляди демонстранти нахлуха през пролуката и се стекоха в откритото пространство пред масивната, боядисана в пясъчен цвят сграда на института.
„ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР! ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР! ДА ЖИВЕЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР!“ — продължаваха скандиранията. „НЕ НА НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ! НЕ НА МАШИНИТЕ ЗА УБИВАНЕ!“
Без да е в състояние да направи нищо друго, синеокият мъж Малаки Макнамара ги следваше в тяхната лудост, крещейки като всички останали.
Смит напредваше в северна посока покрай стената на коридора на втория етаж в института „Телър“, стиснал здраво автомата МР5 и готов да стреля. Диас се придвижваше от другата страна.
Стигнаха до тежка метална врата, една от няколкото, които се отваряха към широкия коридор. Лампата на системата за охрана светеше червено. На табелката отпред пишеше, че това е лаборатория на „Вос Лайф Сайънсис“, отдел за човешкия геном. Диас посочи към вратата с пушката си.
— Влизаме ли? — прошепна той.
Смит поклати глава. В института се помещаваха толкова много различни изследователски отдели и всички бяха насочили усилията си към напредналите технологии, все много скъпи и потенциално ценни. Нямаше начин двамата с Диас да проверят всяка лаборатория и кабинет на този етаж.
Така че Смит бе решил да заложи на интуицията си. Насроченото посещение на президента в Санта Фе трябваше да популяризира научните изследвания в нанотехнологиите, извършвани от „Харкорт“, „Номура Фарматек“ и независим екип от института. Самозваните агенти на „Сикрет Сървис“ си бяха осигурили достъп именно до тези лаборатории. Смит бе убеден, че каквото и да търсеха, то бе свързано със северното крило.
Продължиха безшумно по централния коридор, докато стигнаха в далечния край на сградата, където се пресичаха два коридора под формата на буквата „Т“. Друго стълбище водеше към приземния етаж. Точно до първото стъпало беше желязната врата към лабораторията, наета от „Номура Фарматек“. Ако свиеха надясно, щяха да се озоват до помещенията на изследователския екип на института. Лабораторията на „Харкорт Биосайънсис“, ръководена от Фил Бринкър и Рави Парих, беше отляво надолу по коридора.