— Нападение! Откъм гърба! — извика гигантът.
Той вече бе насочил автомат към Смит и веднага откри огън по него.
Джон се хвърли вдясно и падна по гръб. Веднага се изправи и се подпря на коляно, насочвайки беретата. Без да се прицелва, натисна спусъка и стреля два пъти. Нито един от куршумите не улучи, но поне накараха едрия мъж да се снижи зад висок храст от пелин.
Още един откос от узи раздроби земята точно зад Смит, разпръсквайки наоколо огромни буци пръст. Той се превъртя. Чернокосият нападател връхлиташе срещу него отстрани и стреляше, докато тичаше.
Джон насочи беретата, изпреварвайки мъжа със секунди. Издиша бавно и стреля три пъти. Първият изстрел не улучи. Вторият и третият куршум се забиха в крака и дясното рамо на терориста.
Виейки от болка, чернокосият се олюля и падна. Двама от мъжете в защитни костюми пуснаха куфарите с инструменти и се затичаха да му помогнат. В същия миг високият мъж изскочи от храста и започна отново да стреля.
Смит усети, че един от куршумите проби подплатата на якето му. Нажежената въздушна струя опари ребрата му.
Отново се претърколи, опитвайки се отчаяно да се измъкне от насочения автомат. Още куршуми се забиха в пясъка и сухата растителност около него. В очакване едрият мъж да стреля отново, Смит отвърна с няколко изстрела напосоки с надеждата да го принуди да се прикрие.
Все още претъркулвайки се, той се мушна зад голям камък, полузаровен сред участък от висока трева. Легна по корем. Автоматичната стрелба засипа издадената част на камъка.
Ревът на мощен двигател заглуши трясъка от стрелбата. Джон внимателно подаде глава, за да види какво става. Видя огромен тъмнозелен форд екскършън да набира скорост през една от дупките в оградата. Джипът зави надясно, а после тръгна право към полесражението. Стотици демонстранти, изпаднали в паника, се разбягаха от пътя му, докато джипът подскачаше на скорост през неравния терен.
Спирачките изскърцаха, автомобилът поднесе и после спря съвсем близо до групата терористи. Облаците прах, които вдигна с гумите си, се разсеяха бавно от вятъра. Защитени от големия автомобил, четиримата специалисти по експлозивите хвърлиха куфарите си на задната седалка, напъхаха ранения терорист вътре, а после и те се вмъкнаха в колата. Все още стреляйки към Смит, кестенявият гигант се оттегляше назад към автомобила. Той се хилеше, а очите му светеха от удоволствие.
Ах, ти, мръсен убиец! Гневът на Джон избухна в неудържима ярост, която надделя над всякакъв инстинкт за самосъхранение. Без въобще да се замисли, той се изправи и насочи беретата към стрелеца.
Изненадан от неговата дързост, високият мъж мина от премерени изстрели изцяло на автоматична стрелба. Автоматът „Узи“ затрещя лудо.
Смит чуваше как куршумите свистят във въздуха съвсем близо до главата му. Не им обръщаше внимание. Съсредоточи се изцяло към своята мишена. Петдесет метра бе пределът на точната стрелба с неговия пистолет, така че концентрацията бе от решаващо значение. Насочи мерника на беретата към масивните гърди на мъжа и го задържа.
Започна да натиска спусъка, произвеждайки изстрел след изстрел, без да измества мерника. Първият куршум проби дупка във вратата откъм седалката за пътници на автомобила само на сантиметри от бедрото на огромния мъж. Вторият счупи стъклото съвсем близо до лакътя му. Джон се намръщи. Беретата даваше отклонение вляво. Измести леко мерника и отново стреля. Този път деветмилиметровият куршум изби автомата от ръцете на терориста и го запрати далеч от него. Куршумът рикошира от бронята на джипа, разпръсквайки дъжд от искри.
Уплашен от стрелбата по автомобила, шофьорът натисна рязко педала на газта. Гумите на форда се превъртяха за секунда на празни обороти, но после поддадоха на тягата. Тъмнозеленият джип потегли, забуксува отново, докато завиваше рязко, и отпраши с рев към оградата, изоставяйки високия мъж сред облак прах и пясък.
За момент гигантът замръзна на място, докато наблюдаваше как хората му го изоставят. После за изненада на Смит той само вдигна широките си рамене и се обърна към американеца с напълно безизразно лице. Джон се приближи до него с насочен пистолет.
— Горе ръцете!
Мъжът остана на място, без да мърда.
— Казах горе ръцете! — кресна Смит.
Той продължи да върви, скъсявайки разстоянието все повече. Спря на около петнадесет метра, откъдето знаеше, че може да насочи куршума където пожелае.