— Да.
Пиърсън се протегна и прекъсна телевизионната връзка на компютъра. Не искаше да гледа повече. Не и сега. Подозираше, че тези лица дълго ще спохождат съня й.
— Кит?
— Чувам те — отговори тя едва.
— Знаеш какво ще стане, нали?
Тя кимна, насилвайки се да се съсредоточи.
— Да, знам. Ще оглавя следствения екип в Санта Фе.
— Това ще бъде ли проблем? — попита офицерът от ЦРУ. — Имам предвид Зелър?
— Не, не мисля. Сигурна съм, че той няма да пропусне възможността да ми възложи работата — каза внимателно Пиърсън, изразявайки мислите си на глас. — Аз съм експертът по Движението на Лазар тук. Изпълняващият длъжността директор го знае. А на всички по цялата верига от Белия дом надолу ще им е ясно, че това зверство е свързано по някакъв начин с Движението.
— Така е — отговори Бърк. — Междувременно ще продължа да форсирам ТОКСИН от моя страна.
— Разумно ли е? — попита рязко Пиърсън. — Може би трябва да дръпнем шалтера сега.
— Късно е — каза й Бърк безцеремонно. — Всичко вече е задействано, Кит. Или ще яхнем вълната, или ще потънем.
Девета глава
Белият дом
Членовете на президентския Съвет за национална сигурност около заседателната маса в Ситуационния салон на Белия дом бяха в мрачно настроение. Както и трябва да бъде, по дяволите, мислеше си Сам Кастила начумерено. Първите сведения от бедствието в института „Телър“ бяха достатъчно неприятни. Всеки следващ доклад беше по-лош.
Погледна към близкия часовник. Беше доста по-късно, отколкото смяташе. В това малко помещение с изкуствено осветление в приземния етаж времето вървеше често не както обикновено. Бяха минали няколко часа, откакто Фред Клайн го извести за ужаса в Санта Фе.
Сега президентът оглеждаше масата невярващо.
— Искате да ми кажете, че все още нямаме окончателни данни за жертвите — нито вътре в института, нито навън сред демонстрантите?
— Не, господин президент. Нямаме — призна изпълняващият длъжността директор на ФБР Боб Зелър. Той седеше прегърбен и отчаян на стола си. — Повече от половината учени и служители в института се водят за безследно изчезнали. Вероятно са мъртви. Но ние дори не можем да изпратим спасителен екип, преди огънят да загасне. Що се отнася до протестиращите… — гласът на Зелър замлъкна.
— Може да не узнаем никога колко от тях са убити, господин президент — намеси се съветничката по въпросите на националната сигурност Емили Пауъл-Хил. — Виждаме кадрите от онова, което се случва извън лабораториите. Може да минат месеци, преди да идентифицираме онова, което е останало от онези хора.
— Големите телевизионни компании съобщават, че най-малко две хиляди са мъртви — каза Чарлс Аурей, шефът на президентския екип. — И предполагат, че броят им може да нарасне до три или четири хиляди.
— Въз основа на какво, Чарли? — прекъсна го грубо президентът. — На око, така ли?
— Те се позовават на говорители на Движението на Лазар — отговори Аурей. — Печатът, както и обществеността имат повече доверие на тия типове, отколкото на нас.
Кастила кимна. Вярно е. Първите ужасяващи телевизионни кадри вървяха на живо, без монтаж, по няколко сателитни канала. Стотици милиони хора в Америка и по целия свят виждаха странните сцени със собствените си очи. Телевизиите вече излъчваха само подбрани кадри. Внимателно избягваха по-ясните образи на ужасени демонстранти от Движението на Лазар, които биваха разяждани все още живи. Но беше късно. Поразията бе сторена.
Всички налудничави и потресаващи твърдения на Движението на Лазар за опасностите от нанотехнологиите сега се потвърждаваха. И Движението изглеждаше решено да разпространява още по-злокобни истории. Такива вече се появяваха в техните уебсайтове и форумите в Интернет. Според теорията им в лабораториите на института „Телър“ се разработвали нанотехнологични оръжия за американската армия. Сравнявайки снимките на умрелите по особено жесток начин жители на Кусаса, Зимбабве, и в Санта Фе, Движението правеше връзка между двата случая. За тях снимките доказваха, че „някои елементи в американското правителство“ са заличили цяло мирно село, тествайки за пръв път тези нанотехнологични оръжия.
Кастила направи физиономия. Сред масовата истерия едва ли някой щеше да обърне внимание на опроверженията от водещи учени или на успокоителни изказвания от политици като него, напомни си той. Притиснати от уплашените избиратели, мнозина в Конгреса вече настояваха за незабавна забрана на изследванията в областта на нанотехнологиите. Само Господ знаеше колко правителства по света ще повярват на твърденията на Движението на Лазар за тайни „нанотехнологични оръжейни програми“ на САЩ.