Кастила се обърна към Дейвид Хансън, който седеше в далечния край на масата.
— Нещо да добавиш, Дейвид?
Директорът на ЦРУ сви рамене.
— Извън очевидния факт, че онова, което стана в института „Телър“, е проява на добре пресметнат биотероризъм ли? Не, господин президент, няма какво да добавя.
— Не пресилваш ли малко нещата? — попита Емили Пауъл-Хил вежливо.
Между двамата нямаше вражда, но тя смяташе, че бившият бригаден генерал и директор на ЦРУ Хансън обикновено прибързваше с прилагането на крайни мерки при решаването на проблеми на националната сигурност.
Насаме президентът бе съгласен с нейната оценка. Но неудобната истина бе, че крайните прогнози на Хансън често се сбъдваха и повечето от тайните операции, които организираше, се увенчаваха с успех. А в този случай твърдението му се връзваше изцяло с онова, което Кастила чу от Фред Клайн, шефа на Първи секретен отдел.
— Избързвам с прогнозите, преди да узнаем фактите? Да — призна Хансън. Той погледна снизходително през изработените от коруба на костенурка рамки на очилата си към съветничката по въпросите на националната сигурност. — Но не мисля, че можем да губим време с алтернативни теории, Емили. Освен ако ти наистина вярваш, че нарушителите, които нахлуха в института „Телър“, нямат нищо общо с бомбите, които избухнаха по-малко от половин час след това. Откровено казано, това ми звучи малко наивно.
Емили Пауъл-Хил се изчерви.
Президентът се намеси, преди спорът да се разгорещи.
— Да приемем, че си прав, Дейвид. Да кажем, че тази трагедия е терористичен акт. Тогава кои са терористите?
— Движението на Лазар — отговори убедено директорът на ЦРУ. — По същите причини, които ви изложих, когато обсъждахме доклада с оценката за заплахите, изготвен съвместно от разузнавателните служби, господин президент. Тогава се чудехме какво ще е „голямото събитие“ в Санта Фе — той присви тесните си рамене. — Е, сега вече знаем.
— Сериозно ли смяташ, че лидерите на Движението на Лазар са организирали смъртта на повече от две хиляди свои привърженици? — попита Аурей.
Шефът на президентския екип не прикри скептицизма си.
— Дали е преднамерено? — Хансън поклати глава. — Не знам. И докато не разберем какво точно е причинило смъртта на тези хора, няма да узнаем. Но съм твърдо убеден, че Движението на Лазар е замесено в терористичната атака.
— Как така? — попита Кастила.
— Помислете за съвпаденията, господин президент — каза директорът на ЦРУ. Той започна да излага аргументите си с вещината на професор, който говори по любимата си тема на студенти в първи курс. — Първо: Кой организира масовите демонстрации пред института „Телър“? Движението на Лазар. Второ: Защо охраната на института бе извън сградата при идването на самозвания екип от „Сикрет Сървис“ и съответно не можа да предотврати влизането му в сградата? Защото бе ангажирана със същия тоя протест. Трето: Кой попречи на истинските агенти от „Сикрет Сървис“ да влязат в сградата? Демонстрантите от Движението на Лазар. И четвърто: Защо не успяха полицаите от Санта Фе да заловят нарушителите, след като те напуснаха института? Защото бяха принудени да се занимават с хаоса пред института.
Почти против волята си Кастила кимна. Тезата на директора на ЦРУ не беше желязна, но убедителна.
— Сър, не можем да излезем публично с подобни обвинения без доказателства срещу Движението на Лазар — намеси се Аурей. — Ще бъде политическо самоубийство. Пресата ще ни разпъне на кръст дори само ако споменем за това.
— Чарли е напълно прав, господин президент — каза Емили Пауъл-Хил. Съветничката по националната сигурност хвърли бърз поглед към Хансън, преди да продължи. — Ако обвиним Движението на Лазар за това, само ще налеем масло в огъня. Ще предизвикаме авторите на конспиративни теории по света. Не можем да си позволим да им предоставяме повече муниции. Не и сега.
Напрегната тишина се възцари около заседателната маса в Ситуационния салон.
— Едно е сигурно — каза хладно Дейвид Хансън, нарушавайки тишината. — Движението на Лазар вече се възползва от публичното мъченичество на толкова много свои последователи. Из целия свят стотици хиляди нови доброволци се записват в редиците му чрез електронната поща. Милиони други внасят дарения в откритите му банкови сметки. — Шефът на ЦРУ погледна Кастила. — Разбирам нежеланието ви да действаме срещу движението без доказателства за неговата терористична дейност, господин президент. Знам, че има политически съображения. Искрено се надявам разследването на ФБР в института „Телър“ да предостави уликите, които вие искате. Но е мой дълг да ви предупредя, че всяко забавяне ще има ужасни последици върху националната сигурност. С всеки изминал ден движението ще става по-силно, а нашите възможности да му се противопоставим ще отслабват.