Стигна до последния етаж и се спря за момент, доволен, че дишането и сърдечният му ритъм бяха изцяло нормални. Слънцето, което влизаше някак през тесните прозорци на стълбището, затопли приятно раменете му. Смит погледна часовника си. Старши изследователят на „Харкорт Биосайънсис“ му беше обещал „една наистина върховна демонстрация“ на техните най-нови постижения след пет минути.
Там, горе, обичайният шум от долните етажи — звънът на телефоните, щракането на клавиатурите и човешкият говор — не се чуваше и цареше почти църковна тишина. На първия етаж на института „Телър“ се разполагаха кабинети за администрацията, бюфет, компютърен център, помещения за служителите и библиотека с научна литература. Горните етажи бяха запазени за лабораториите на различните изследователски екипи. Подобно на конкурентите си от самия институт и „Номура Фарматек“, „Харкорт“ разполагаше с помещения в северното крило.
Смит тръгна надясно по широк коридор, който минаваше по цялата дължина на продълговатата сграда. Гланцираните кафяви плочки на пода идеално се съчетаваха със снежнобелите гипсови стени. На равни разстояния в малки ниши, заоблени в горния край, бяха окачени портрети на прочути учени — Ферми, Нютон, Фейнман, Дрекслер, Айнщайн и много други, — рисувани от местни художници. Между нишите имаше високи керамични вази с букети от великолепни жълти и бледорозови цветя. Ако човек се абстрахира от огромните размери, мислеше си Смит, мястото изглежда като хол на частен дом в Санта Фе.
Спря пред заключената врата на лабораторията на „Харкорт“ и прокара магнитната си карта през процепа. Лампичката отгоре пресветна от червено на зелено и ключалката щракна. Неговата карта бе една от малкото, кодирана за достъп до всички забранени райони. Конкуриращите се учени и лаборанти нямаха право да навлизат в територията на другите. Нарушителите не ги застрелваха, но веднага им връчваха еднопосочен билет от Санта Фе. Институтът вземаше много на сериозно задължението си да опазва интелектуалната собственост.
Смит прекрачи прага и веднага се озова в напълно различен свят. Тук полираното дърво и текстилните тапети, характерни за старовремския Санта Фе, отстъпваха място на лъскав метал и други материали на двадесет и първи век. Уютът на естествената слънчева светлина и приглушеното осветление беше заменен с ярката светлина от флуоресцентни тръби на тавана. Тази светлина имаше високо съдържание на ултравиолетови лъчи, предназначени да унищожават бактериите по повърхностите. Сякаш лек бриз проникна през ризата му и прошумоля през тъмната му коса. В нанотехнологичните лаборатории се поддържаше известно налягане, за да се минимизира рискът от зараза чрез въздуха от достъпните места в сградата. Филтри със свръхвисока способност за разграждане на въздуха — УЛПА — пропускаха пречистен въздух с постоянна температура и влажност.
Лабораторията на „Харкорт“ се състоеше от серия „чисти помещения“, като всяко следващо имаше по-висока степен на стерилност. Тази периферна част бе като офис, препълнен с бюра и работни маси, отрупани с високи купчини справочна литература, каталози за химикали и апаратура, принтери. По протежение на източната стена огромните от тавана до пода прозорци бяха затъмнени, закривайки живописната гледка към планината Сангре де Кристо.
По-навътре в помещението следваше районът за контрол и подготовка на пробите. Тук имаше лабораторни маси с черна повърхност, компютърни конзоли, по-голямата част от два сканиращи електронни микроскопа и друго оборудване, необходимо за наблюдаване на нанотехнологичните модели и производствените процеси.
Истинската „светая светих“ бе най-вътрешната част, видима само през херметизирани наблюдателни прозорци на стената в дъното. Представляваше камера, пълна с огледално лъскави резервоари от неръждаема стомана; подвижни панели с помпи, смукачи, вентили и сензорни апарати; вертикално издигнати кръгли рамки за осмотични филтри; и купища цилиндри от луцитна пластмаса, пълни с различни видове пречистващи гелове, всичко това свързано с разклонени прозрачни тръби.
Смит бе наясно, че в сърцевината може да се стигне само през поредица от въздушни камери и стерилни помещения. Всеки, който работеше в производствената камера, носеше изцяло стерилни дрехи, ръкавици и ботуши, както и шлем с кислороден апарат. Той се усмихна леко. Ако активистите на Движението на Лазар, които лагеруваха отвън, видеха тези приличащи на извънземни хора, щяха да се потвърдят най-лошите им страхове, че луди учени си играят със смъртоносни отровни химикали.