— Едно такова. — И посочи. Нямаше нужда от обяснения, затова си ги спести. По-малка вероятност да направи грешка. Когато чу цената, направо щеше да се задави. За толкова щеше да си купи цяла овца в Севера. Че може би и две. Половината месо беше лой, а другата хрущял. Не беше толкова вкусно, колкото миришеше, но към този момент той вече не се изненадваше. Явно повечето неща в Стирия далеч не бяха такива, каквито ги представяха.
Дъждът се позасили и започна да му влиза в очите, докато ядеше. Нищо особено в сравнение с бурите, с които беше свикнал в Севера, но достатъчно, че да помрачи настроението му и да го накара да се замисли къде да се подслони през нощта. Водата шуртеше в разрушените канавки, хората се мръщеха и вървяха забързано по мокрия калдъръм. Тръпката продължи и се озова пред река с добре укрепени брегове. Спря за момент, зачуден накъде да продължи.
Градът се простираше във всички посоки, с мостове нагоре и надолу по течението. Сградите на отсрещния бряг изглеждаха още по-големи. Кули и куполи, замъглени от дъжда. Още разпокъсани плакати, шумолящи от вятъра. С цветни букви, на места високи колкото човек. Тръпката се загледа в един, опитваше се да схване нещо.
Отново го ръгнаха с рамо в ребрата и той изпъшка. Този път се обърна с ръмжене, стиснал малкото шишче, сякаш беше оръжие. След това си пое дъх. Неотдавна беше пощадил Кървавия Девет. Спомняше си го, сякаш се бе случило вчера. Снегът зад прозореца, ножът в ръката му и издрънчаването, когато го пусна на земята. Беше оставил жив мъжа, убил брат му. Отказа отмъщението, за да стане по-добър човек. Отстъпването от едно блъскане в тълпата беше нищо в сравнение с това.
Насили една усмивка и тръгна в противоположна посока, към моста. Глупости като едно блъскане можеха да го накарат да псува с дни, а не искаше да разваля новото начало още преди да е почнало. От двете страни на моста имаше статуи, покрити с курешки; взираха се към водата. Хората се тълпяха по моста. Един вид река, преминаваща над другата. Хора от всякакъв пол и с всякакъв цвят на кожата. Толкова много, че се чувстваше нищожен сред гъмжилото. Нормално е да те сбутат в такава обстановка. Някой го бутна с лакът. Преди да се усети, той го сграбчи за врата и го надвеси през парапета към кипящата вода. Стискаше, сякаш душеше пиле.
— Ти ли ще ме блъскаш бе? — изръмжа на северняшки. — Ей сега ще ти избода шибаните очи!
Дребният човечец изглеждаше зашеметен от ужас. Беше по-нисък с цяла глава и тежеше наполовина на него. Първата нажежена вълна гняв премина и Тръпката осъзна, че мъжът всъщност само го бе докоснал. Без умисъл. Как така издържаше големите проблеми, а губеше контрол заради толкова дребни неща? Откакто се помнеше, сам си беше най-лошият враг.
— Извинявай, приятел — каза той на стирийски, при това сериозно. Пусна човека и отупа реверите му с непохватен жест. — Наистина съжалявам. Малко… как го наричате… недоразумение. Съжалявам. Искаш ли… — Тръпката протегна шишчето, на което беше останало едно лоясало парче. Мъжът се опули. Тръпката се намръщи. Естествено, че не. И той самият вече не го искаше.
— Извинявай…
Мъжът забърза през тълпата; поглеждаше уплашено през рамо, сякаш току-що бе преживял нападение от луд. Може би беше точно така. Тръпката се наведе и погледна намръщено бурната вода. Честно казано, същата течеше и в Севера.
Явно това да бъде по-добър щеше да се окаже по-трудно, отколкото очакваше.
Крадецът на кости
Когато отвори очи, видя кости.
Дълги и къси, дебели и тънки, бели, кафяви и жълти. Покриваха стената от пода до тавана. Стотици. Наредени като откачена мозайка. Извъртя подутите си очи надолу. В опушеното огнище мъждукаше лек пламък. На полицата над него прилежно бяха подредени ухилени черепи.
Човешки кости. Полазиха я ледени тръпки.
Опита да се надигне. Замаяното вцепенение премина в толкова внезапна болка, че насмалко да повърне. Тъмната стая се замъгли съвсем. Усети, че лежи на нещо твърдо и че е здраво овързана. Умът й бе съвсем размътен и нямаше никакъв спомен как е попаднала тук.
Извъртя глава и успя да види близката маса. На нея имаше поднос. На подноса лежаха старателно подредени инструменти. Клещи, щипци, игли и ножици. Малък, но практичен трион. Десетина ножа, с най-различни форми и размери. Трескавите й очи пробягаха по остриетата — извити, прави, назъбени, изглеждащи гладни на светлината на огъня. Инструменти на хирург?
Или на мъчител?
— Бена? — Гласът й беше измъчен и писклив. Езикът, венците и гърлото й бяха пресъхнали и надрани. Опита да помръдне отново, надигна глава едва-едва. Усилието предизвика пулсираща болка във врата и рамото й и се разпространи към ребрата, дясната ръка и краката. Болката носеше страх, а страхът предизвикваше още по-голяма болка. Дъхът й се учести и започна да излиза накъсано през разранените й ноздри.