Съдбата на Стирия
— Там, горе. — Показалецът на Монца — и кутрето й, разбира се — посочи към билото. Идваха още войници, на около миля-две южно от мястото, откъдето се бяха появили талинсците. Много повече войници. Явно Орсо беше запазил няколко изненади. Може би подкрепления от Съюза. Монца осмука зъбите си и се изплю. От бледи надежди към никакви. Малка стъпка, но никой не се радва да я направи. Знамената горе уловиха вятъра за момент и се развяха и тя се намръщи. Свали далекогледа, разтърка око и погледна отново. Не можеше да сбърка Раковината на Сипани.
— Сипанци? — Допреди миг най-неутралните хора на света. — Защо, по дяволите, се бият за Орсо?
— Откъде накъде за Орсо? — Рогонт се усмихваше като крадец, гепил най-тлъстата кесия в кариерата си. Разпери ръце. — Наслаждавай се, Муркато! Това е чудото, което поиска!
Тя примигна.
— На наша страна ли са?
— Определено. И точно в тила на Фоскар! А най-ироничното е, че всичко е благодарение на теб.
— На мен?
— Изцяло на теб! Помниш ли конференцията в Сипани, организирана от онзи надут пуяк, така наречения крал на Съюза?
Голямата процесия по претъпканите улици. Тълпата, приветстваща Рогонт и Салиер и освиркваща Арио и Фоскар.
— Нямах намерение да сключвам мир. Не повече от Арио и Фоскар. Единствената ми цел беше да привлека дъртия канцлер Соториус на моя страна. Опитах да го убедя, че след като победи Лигата на Осемте, херцог Орсо няма да спре алчността си пред границите на Сипани само защото е неутрален. Че след като младата ми глава падне, неговата побеляла ще е следващата.
Съвсем вероятно. Неутралитет даваше толкова защита срещу Орсо, колкото и срещу шарката. Амбициите му нямаха спиране. Една от причините, поради която беше толкова добър работодател, преди да опита да я убие.
— Но старецът стискаше скъпоценния си неутралитет, както капитан на потъващ кораб руля, и не можах да го убедя. Трябва да призная със срам, че се отчаях напълно и мислех сериозно да избягам от Стирия, за да изчакам по-добри времена. — Рогонт затвори очи и обърна лице към слънцето. — И тогава, о, щастлив ден, о, каква щастлива случайност… — Отвори очи и погледна право към нея. — Ти уби принц Арио.
Черна кръв, шуртяща от бледото гърло. Тялото, падащо през прозореца. Огън и пушек в горящата сграда. Рогонт се усмихваше самодоволно, като фокусник, обясняващ номера си.
— Соториус беше домакин. Арио бе под негова защита. Старецът знаеше, че Орсо никога няма да му прости смъртта на сина си. Знаеше, че Сипани е обречен. Освен ако Орсо не бъде спрян. Същата вечер сключихме договор, докато Къщата за удоволствия „Кардоти“ догаряше. Канцлер Соториус тайно включи Сипани в Лигата на Деветте.
— Девет — промърмори Монца, докато гледаше как сипанците слизат по полегатия склон към бродовете и почти незащитения тил на Фоскар.
— Дългото ми отстъпление от Пуранти, което ти смяташе за грешка, беше за да му дам време да се подготви. Отдръпнах се нарочно в този малък капан, за да играя примамка в по-голям.
— По-умен си, отколкото изглеждаш.
— Не е трудно. Леля ми винаги казваше, че изглеждам като идиот.
Монца се намръщи към неподвижните фигури на хълма Мензес.
— Ами Коска?
— Някои хора не се променят. Прие голяма сума от гуркулските ми приятели, за да не участва в битката.
Монца внезапно осъзна, че явно не разбира света толкова добре, колкото си мислеше.
— Аз му предложих пари. Той не прие.
— Сериозно? А уж преговорите са ти силата. Не е приел пари от теб. Но явно Ишри е по-убедителна. Войната е острият край на политиката. Остриетата убиват хора, но само думите могат да ги раздвижат. Добрите съседи са подслон в бурята. Цитат от Ювенс. „Принципите на Изкуството“. Може да е празнодумство, но частта за упражняването на власт е доста интригуваща. Трябва да четеш повече, генерал Муркато. Познанията ти са твърде… откъслечни.
— Започнах късно — изръмжа тя.
— Библиотеката ми е на твое разположение, след като изколя врага и покоря Стирия. — Той се усмихна към брода, където армията на Фоскар беше в сериозна опасност да бъде обкръжена. — Разбира се, ако войниците на херцог Орсо имаха по-опитен командир от младия принц Фоскар, нещата можеше да се развият другояче. Съмнявам се, че човек със способностите на генерал Ганмарк щеше да се набута така в капана. Или дори някой с дългия опит на Верния Карпи. — Той се наведе към нея и се усмихна самодоволно. — Но пък напоследък Орсо имаше доста злощастни загуби в командния състав.
— Радвам се, че съм помогнала.
— О, нямаше да успея без теб. Сега само трябва да удържим долния брод, докато съюзниците ни от Сипани стигнат реката, да премажем войската на Фоскар и да удавим амбициите на херцог Орсо в плитчините.