Някакъв младеж с кожена броня беше паднал до него, мократа му коса беше полепнала по лицето му. Гледаше нещо проблясващо в ръката си. Приличаше на око. Покритието на изкуственото око на Тръпката.
Момчето вдигна поглед и двамата се взряха един в друг. Тръпката усети движение зад себе си, приклекна и почувства вятъра в мократа си коса, когато собственият му щит прелетя над главата му. Завъртя се и брадвата му сцепи нечии ребра, плисна кръв. От силния замах залитна и пльосна на крачка-две встрани.
Обърна се и видя, че младежът го напада с нож. Тръпката се хвърли към него и успя да хване китката му. Паднаха с плясък в студената вода. Ножът одраска рамото му, но той беше по-едър и по-силен и затисна младежа. Отпусна хватката на брадвата, така че да я хване точно под острието. Младежът също го бе хванал за китката, но нямаше сила да го спре. Тръпката стисна зъби и изви брадвата, така че тежкото острие да пререже гърлото.
— Не — прошепна момчето.
Трябваше да го каже преди битката. Тръпката натисна с цялата си сила, ръмжеше и пъшкаше. Очите на момчето се изцъклиха, металът се забиваше бавно в гърлото му, разширяваше алената рана все повече. Кръвта пръскаше на лепкави тласъци по ръката на Тръпката, по ризата му, изливаше се в реката и тя я понасяше надолу. Младежът потрепери за момент с отворена окървавена уста и се отпусна, взрян в небето.
Тръпката се надигна. Разпраната риза му пречеше, подгизнала от кръв и вода. Доразпра я и я смъкна. Огледа се, примижал от яркото слънце. Мъже и коне се блъскаха в искрящата река, но гледката беше размазана. Наведе се и измъкна брадвата от полуотрязаната глава на момчето. Увитата с кожа дръжка легна в извивките на дланта му като ключ в ключалка.
Той зашляпа из водата, търсеше още врагове. Търсеше Муркато.
Приливът на сила, предизвикан от атаката, се оттичаше бързо. Гърлото на Монца беше надрано от крясъци, краката й бяха схванати от стискане на коня. Кръвта пулсираше зад очите й. Завъртя коня, без да е сигурна къде е изток и къде запад. Вече нямаше значение.
„По време на война няма ясни посоки“, пишеше Вертурио.
В брода пък съвсем нямаше посоки. Само ездачи и пехотинци, вкопчени в стотици смъртоносни, безумни схватки. Вече трудно се различаваше приятел от враг, а тъй като почти никой не си правеше труда, нямаше и голямо значение. Смъртта можеше да дойде отвсякъде.
Видя копието, но твърде късно. Конят потръпна, когато острието се заби в тялото му, точно до крака й, и се олюля. Копието се заби по-дълбоко, топлата кръв на коня швирна по крака й. Монца изпищя безпомощно и падна, кракът й се заплете в стремето. Мечът изскочи от ръката й.
Беше под водата, около лицето й плуваха мехурчета. Студ. И страх. Успя да подаде глава за миг. Излезе от мрака и звукът от битката отново изпълни ушите й. Пое си дъх, глътна вода, закашля се и пробва отново. Хвана седлото с лявата си ръка и опита да се измъкне, но кракът й беше затиснат под потръпващия кон.
Нещо я удари по челото и тя потъна за миг, замаяна, отпусната. Дробовете й горяха, а ръцете й сякаш бяха от кал. Надигна се отново, колкото да си поеме дъх. Синьото небе с бели облачета по него се залюля също както когато падаше от Фонтецармо.
Слънцето проблесна ярко, докато си поемаше дъх, и се размаза, когато реката се спусна върху лицето й. Нямаше сили да се измъкне от водата. Дали и последните моменти на Верния Карпи бяха такива?
Ето го правосъдието.
Черна фигура закри слънцето. Тръпката — стори й се висок десет стъпки — се надвеси над нея. Нещо блестеше ярко в кухината на окото му. Той бавно вдигна крак и се намръщи, водата се стичаше по лицето му. За момент Монца беше сигурна, че ще стъпи на врата й и ще я натисне надолу. След това кракът му стъпи до нея и разплиска водата. Чу го как пъшка и дърпа коня. Усети как тежестта постепенно се отдръпва от крака й. Заръмжа и започна да се върти. Нагълта вода и се закашля, но накрая успя да се измъкне и се надигна на четири крака.
Трепереше. Искрящата вода стигаше до лактите й. От мократа й коса падаха капки.
— Мамка му! — прошепна Монца. Всеки дъх разкъсваше натъртените й ребра. — Мамка му!
— Идват — чу гласа на Тръпката. Усети как ръката му се впи под мишницата й и я вдигна. — Намери си меч.
Монца залитна под тежестта на мокрите дрехи и бронята към някакъв труп, спрян от голяма скала. От каишката на китката му висеше тежък боздуган. Тя го измъкна с треперещи пръсти, прибра и дългия нож от колана му.