За победителите…
Черния Дау казваше, че единственото по-хубаво от битка е битка и после шибане. Тръпката нямаше как да не се съгласи. И тя също. В крайна сметка го очакваше, когато той се вмъкна в тъмната стая, гола като бебе, протегната на леглото, с ръце зад главата и един дълъг гладък крак, сочещ към него.
— Защо се забави? — попита и разлюля бедра.
Принципно се смяташе за съобразителен, но в момента единственото движещо се нещо беше чепът му.
— Аз… — Не мислеше за нищо освен за тъмните косъмчета между краката й. Гневът му бе изтекъл като бира от пробита делва. — Бях… — Затвори вратата с крак и тръгна бавно към нея. — Няма значение, нали?
— Не особено. — Тя се плъзна от леглото и започна да разкопчава взетата назаем риза, сякаш се бяха уговорили предварително.
— Не мога да кажа, че го очаквах… — Тръпката посегна към нея, почти уплашен да я докосне, за да не се окаже, че сънува. Прокара пръсти по голата й ръка. — Не и след последния ни разговор.
Тя зарови пръсти в косата му и придърпа главата му към себе си. Целуна го по врата, след това по брадичката и накрая по устата.
— Да се махна ли? — Тя засмука устата му.
— Не, по дяволите. — Гласът му беше съвсем пресипнал.
Тя откопча колана и извади члена му. Започна да го търка с ръка, панталоните му се свлякоха бавно на коленете, катарамата издрънча на пода.
Устните й се плъзнаха по гърдите му, по корема, езикът загъделичка пъпа. Ръката й се плъзна под топките му, хладна и гъделичкаща, и Тръпката изпищя почти като жена. Чу засмукващия звук на устните й и се приведе с омекнали колене и висящо чене. Главата й започна да се клати леко и той задвижи бедра в такт, без да мисли, квичеше като прасе пред корито с помия.
Монца обърса уста с обратната страна на ръката си и намръщено го поведе към леглото. Той целуваше врата и гърдите й и ръмжеше като куче, намерило кокал. Монца вдигна крак и го уви около гърба му. Той се намръщи, лявата част на лицето му бе в сянка, а дясната леко осветена от играещия пламък на лампата. Прокара бавно пръст по белезите на ребрата й. Тя плесна ръката му.
— Казах ти. Паднах в пропаст. Сваляй си панталоните.
Той се извъртя нетърпеливо и ги оплете около глезените си.
— Проклятие! Мамка му! Ах!
Най-накрая ги събу и тя го събори по гръб и се покатери отгоре му. Едната му ръка се плъзна по бедрото й, влажните пръсти заиграха между краката й. Тя остана така, надвесена над него, ръмжеше в лицето му и усещаше накъсания му дъх. Търкаше се в ръката му и усещаше втвърдяващия се член до бедрото си…
— Чакай! — Той се надигна намръщено и издърпа кожата на члена си. — Така. Давай!
— Аз ще кажа кога. — Монца се наведе напред на колене, намери мястото и се плъзна леко назад, нито вътре, нито навън.
— Ох. — Той се размърда на лакти и се притисна към нея.
— Ах. — Монца се наведе и косата й погъделичка лицето му. Той се усмихна и щракна със зъби.
— Ъ-ъ-ъх. — Тя натика палец в устата му и дръпна главата му настрани. Той го засмука, захапа го, хвана китката й, облиза ръката й, брадичката и накрая езика.
— А-ах. — Монца започна да се отпуска надолу, усмихна се, изръмжа и чу как той изръмжа насреща.
— Ох.
Беше хванала основата на члена му с ръка и се търкаше с главичката, нито вътре, нито вън, винаги по средата. Другата беше зад главата на Тръпката и го притискаше към циците й. Той ги стисна и захапа.
Пръстите й се плъзнаха по брадичката и нагоре към изгорената буза, галеха нежно, гъделичкаха, дращеха. Тръпката усети внезапен прилив на гняв. Сграбчи китката й и стисна. Извъртя я на колене, изви ръката зад гърба й и я накара да наведе лице към завивките.
Ръмжеше нещо на северняшки, но нямаше представа какво. Усещаше изгаряща нужда да я нарани. Да нарани себе си. Хвана я с другата ръка за косата и блъсна главата й към стената. Заръмжа и се заклати зад нея, а тя застена. Ръката й, все още извита болезнено, го придърпваше по-близо, по-навътре.
Стенеха унесено. Леглото стенеше с тях.
Монца се друсна още няколко пъти. Всеки път той надаваше лек стон и извиваше глава назад. Тя ръмжеше през стиснати зъби, мускулите й се свиваха болезнено и се отпускаха бавно. Замря за момент, приведе се, отпусната като мокри листа, дъхът постепенно се върна в гърлото й. Намръщи се, а той потрепери и се друсна още веднъж. Монца се измъкна от него, хвана чаршафа и се избърса. Той лежеше по гръб, потните му гърди се издуваха и спадаха. Беше разперил широко ръце и се взираше в тавана.