На Монца не й беше трудно да му повярва. Всичко, свързано с нея, завършваше с кръв. Осъзна, че е останала сама с Тръпката. Нещо, което избягваше през последните седмици като чумата. Знаеше, че трябва да каже нещо, да направи някаква стъпка към подобряване на нещата. Имаха си проблеми, но севернякът поне беше неин човек, а не на Рогонт. Пред следващите дни можеше да има нужда от някой, който да й спаси живота, а той не беше чудовище, както и да изглеждаше.
— Тръпка. — Той се обърна към нея, все още стиснал ножа. Острието и стоманеното око отразяваха факлата. — Слушай…
— Не, ти слушай. — Той оголи зъби и направи крачка към нея.
— Монца! Дойде! — Коска се появи от единия окоп и разпери ръце. — И любимият ми северняк! — Не обърна внимание на ножа и раздруса лявата му ръка. След това сграбчи Монца и я разцелува по бузите. — Нямах възможност да те поздравя за речта. Родена във ферма. Добър ход. Скромност. И приказки за мир. От теб? Сякаш фермер обяснява как се надява на глад. Дори дърт циник като мен нямаше как да не се трогне.
— Начукай си го, дъртако. — Но бе тайно доволна, че не й се налага да е груба.
Коска вдигна вежди.
— Но ти опита да кажеш правилните неща…
— Някои хора не обичат истината — прошепна гробовно Тръпката и прибра ножа. — Не си ли го научил още?
— Всеки ден от живота е урок. Насам, другари! Елате тук и ще видите чудесната гледка от щурма.
— Нападате ли? Сега?
— Пробвахме през деня. Не се получи. — Сякаш и през нощта не се получаваше по-добре. В съседния окоп имаше ранени. Гримаси, стонове, кървави превръзки. — Къде е благородният ми работодател негово превъзходителство херцог Рогонт?
— В Талинс. — Монца се изплю на пода. Имаше достатъчно кал за тази цел. — Подготвя се за коронацията.
— Толкова скоро? Предполагам знае, че Орсо е жив и ще остане жив и здрав още известно време? Няма ли поговорка да не продаваш кожата на лъва, преди да си го убил?
— Споменах му го. Много пъти.
— Представям си. Змията на Талинс съветва към предпазливост Закъсняващия херцог. Сладка ирония!
— Няма полза. Хванал е всички дърводелци, шивачи и бижутери да се трудят в Сградата на Сената. Подготвят я за церемонията.
— Сигурен ли е, че скапаното място няма да се срути върху него?
— Да се надяваме — промърмори Тръпката.
— Това щяло да подчертае гордите спомени от имперското минало на Стирия — обясни Монца.
— Или срамното рухване на последното усилие за единство — изсумтя Коска.
— Споменах и това. Много пъти.
— Пренебрегва ли те?
— Взех да свиквам.
— Високомерие! Като страдащ от дълго време, бързо разпознавам симптомите.
— Значи това ще ти хареса. — Монца не можеше да не се подсмихне. — Внася хиляда бели славейчета от далечния Тонд.
— Само хиляда?
— Явно са символ на мира. Ще ги пуснат над тълпата, когато излезе да я поздрави като крал на Стирия. И почитатели от целия Кръг на света, графове, херцози, принцове и дори богът на шибаните гуркули ще аплодират гигантското му самомнение и ще се надпреварват да му ближат задника.
Коска вдигна вежди.
— Да не долавям влошаване на отношенията между Талинс и Осприя?
— Има нещо в короните, което кара хората да се държат като глупаци.
— Сигурно си споменала и това?
— Повтарях му го, докато не прегракнах, но той не пожела да ме послуша.
— Изглежда, ще е интересно събитие. Жалко, че няма да присъствам.
Монца се намръщи.
— Няма ли?
— Аз? Не, не, не. Само ще разваля настроението на всички. Има притеснения за някаква съмнителна сделка за херцогство Визерин, ще повярваш ли?
— Никога.
— Кой знае как започват тези долни слухове? А и някой трябва да прави компания на херцог Орсо.
Тя го погледна кисело.
— Разбрах, че двамата вече сте си поговорили.
— За дребни неща. Време, вино, жени, неизбежното му унищожаване, такива работи. Каза, че ще ми вземе главата. Отвърнах, че разбирам ентусиазма му, защото и аз я намирам за много полезна. Беше твърд, но забавен диалог, макар че честно казано, той беше малко докачлив. — Коска размаха дългия си пръст. — Сигурно обсадата го е изнервила.
— Значи не сте обсъждали да смениш страните?
— Може би това щеше да е следващата ни тема, но бяхме прекъснати от арбалетен обстрел и неуспешен щурм на стените. Сигурно ще я зачекнем, като седнем да пием чай заедно.
Окопът свърши в землянка с дъсчен покрив, почти твърде нисък, за да стоиш прав. На дясната стена имаше стълби, за да може хората да се включат към атаката. Шейсетина въоръжени наемници тъкмо се подготвяха за това. Коска мина приведен покрай тях и потупа неколцина по гърбовете.