— Съглашение? — Не сподели, че почти бе изконсумирала друг тип съглашение с краля на Съюза в лъскавата стая в „Кардоти“. — Въпреки че е женен за дъщерята на Орсо? Въпреки че синовете му могат да имат претенции за херцогството ми? Мнозина биха казали, по-големи от моите.
— Винаги се опитваме да работим с каквото разполагаме, преди да се мъчим да го променяме. При точен лидер и точна подкрепа Стирия е готова за покоряване. Къща „Валинт и Балк“ иска да работи с победителите.
— Въпреки че проникнах в клона в Уестпорт и отрових вашия човек Мотис?
— Успехът ви в това начинание само демонстрира невероятните ви качества. — Сулфур сви рамене. — Хората се заменят лесно. Светът е пълен с тях.
Тя потропа замислено по бюрото си с пръсти.
— Странно, че идвате тук с такава оферта.
— Защо?
— Вчера имах подобна визита от представител на пророка на Гуркул. Предложи ми… неговата подкрепа.
Той направи пауза за миг.
— Кого изпратиха?
— Една жена. Казва се Ишри.
Очите на Сулфур се присвиха съвсем леко.
— Не може да й вярвате.
— А на теб мога, защото се усмихваш така сладко? И брат ми беше така, а лъжеше с всеки дъх.
Сулфур се усмихна по-широко.
— Истината тогава. Може би знаете, че пророкът и работодателите ми стоят от двете страни на велик конфликт.
— Чувала съм.
— Повярвайте ми тогава, като кажа, че не искате да сте на грешната страна.
— Не съм сигурна, че искам да съм на която и да е страна. — Тя се отпусна в стола. Опитваше се да говори небрежно, въпреки че се чувстваше като измамничка. — Не се бойте. Казах на Ишри, че цената за подкрепата им е твърде висока. Кажете, господин Сулфур, каква цена ще иска „Валинт и Балк“ за помощта си?
— Съвсем справедлива. Лихва по заемите. Преференции за работата на нашите партньори и сътрудници. Да не се занимавате с гуркулите и съюзниците им. Когато работодателите ми поискат, да помагате на силите на Съюза…
— Само когато работодателите ви поискат?
— Може би един или два пъти в живота ви.
— А може и повече, ако прецените. Искате да ви продам Талинс и да ви благодаря за привилегията. Искате да коленича пред вратата на трезора и да моля за услуги.
— Драматизирате…
— Аз не коленича, господин Сулфур.
Беше негов ред да се сепне от подбора й на думи. Но само за момент.
— Може ли да бъда съвсем откровен, ваше превъзходителство?
— Опитайте.
— Вие сте нова във властта. Всеки коленичи пред някого. Ако сте твърде горда, за да приемете приятелската ни ръка, други ще го направят.
Монца изсумтя, въпреки че под присмеха сърцето й блъскаше лудо.
— Късмет на тях и на вас. Дано приятелската ви ръка донесе по-щастливи резултати, отколкото на Орсо. Мисля, че Ишри щеше да започне от Пуранти. Може би вие трябва да отидете в Осприя, или в Сипани, или в Афоя. Сигурна съм, че все ще намерите някой в Стирия, който да приеме парите ви. Ние сме известни с курвите.
Усмивката на Сулфур се разшири още повече.
— Талинс има голям дълг към работодателите ми.
— Орсо им дължи пари, търсете си ги от него. Мисля, че го изхвърлих с кухненските отпадъци, но ако се разровите, ще го откриете. Ще ви услужа с лопата на драго сърце.
Той продължи да се усмихва, но не пропусна заплахата й.
— Ще е жалко, ако не ни оставите избор, освен да позволим на кралица Терез да потърси отмъщение за смъртта на баща си.
— Ех, отмъщение, отмъщение. — Монца се усмихна на свой ред. — Не се плаша от сенки, господин Сулфур. Сигурна съм, че Терез настоява за война, но Съюзът има затруднения. Имат врагове в Севера и Юга, както и в собствените си граници. Ако жената на вашия Върховен крал иска трона ми, да дойде и да се бие за него. Но подозирам, че негово августейшо величество има други тревоги.
— Май не разбирате опасностите в тъмните ъгли на света. — В усмивката на Сулфур вече нямаше веселие. — Ето, дори докато си говорим, стоите тук… сама. — Беше се превърнала в гладен присмех, пълен с остри бели зъби. — Толкова, толкова крехка.
Тя примигна, сякаш учудено.
— Сама ли?
— Грешиш. — Шенкт беше пристъпил безшумно, докато разговаряха, и стоеше незабелязано в сянката на Сулфур.
Представителят на „Валинт и Балк“ се обърна, направи крачка назад и замръзна, сякаш смъртта дишаше в ухото му.
— Ти? — прошепна той.
— Да.
— Мислех…
— Не.
— Значи… това е твое дело?
— Имах пръст в цялата работа. — Шенкт сви рамене. — Но хаосът е естествено състояние, защото всеки дърпа в своята посока. Тези, които искат светът да крачи само в една посока, сами си създават затруднения.