Обесиха няколко души веднага след падането на крепостта. Служители на Орсо, които бяха обидили някого и заслужаваха отмъщение. Двама от Хилядата меча. Явно бяха направили нещо наистина гадно, защото при разграбване принципно нямаше много правила за нарушаване. Но от доста време не бяха бесили никого. Седем седмици, или осем. Може би трябваше да брои дните, но какво значение имаше това? Беше почти сигурен какво предстои.
Всяка сутрин, когато слънчевата светлина пропълзеше в килията, Тръпката се чудеше дали това ще е денят, в който ще го обесят. Понякога му се искаше да не се бе обръщал срещу Монца. Но само защото нещата се бяха развили така. Иначе не изпитваше съжаление за стореното. Може би баща му нямаше да одобри. Вероятно брат му щеше да му се присмее и да каже, че не е очаквал нищо друго. Несъмнено, Руд Три дървета щеше да поклати глава и да каже, че справедливостта винаги възтържествува. Но Три дървета беше мъртъв — и справедливостта заедно с него. Братът на Тръпката беше копеле с геройско лице и присмиването му вече не значеше нищо. А баща му беше обратно в калта и го бе оставил да открие сам как да прави нещата. Толкова за добрите мъже и правилното нещо.
Понякога се чудеше дали Карлот дан Айдър се е измъкнала от ситуацията, в която я бе поставил провалът му, или Сакатия я е докопал. Чудеше се дали Монца е успяла да убие Орсо и дали това й е донесло удовлетворение. Чудеше се кое беше това копеле, което се появи от нищото и го хвърли през цялата зала. Вече едва ли щеше да получи отговор на тези въпроси.
Но знаеше, че животът си е такъв. Не винаги получаваш всички отговори.
Беше на прозореца, когато чу дрънченето на ключове по коридора и почти се усмихна с облекчение. Значи вече беше време. Скочи от нара. Десният крак още го болеше от ножа на Дружелюбния. Изправи се и загледа металната врата.
Не очакваше тя да се появи лично, но бе доволен, че е дошла. Доволен от възможността да я погледне още веднъж в очите, нищо че имаха тъмничаря и половин дузина стражи за компания. Несъмнено изглеждаше добре, не толкова хилава и не толкова намръщена.
Чиста, изрядна и богата. Като кралска особа. Беше трудно да повярва, че някога е имала вземане-даване с него.
— Виж се само — каза Тръпката. — Великата херцогиня Монцаро. Как, по дяволите, успя да се измъкнеш от цялата тая идиотщина?
— С късмет.
— Точно. На мен пък винаги ми е липсвал.
Тъмничарят отключи решетката и я избута със скърцане. Двама от стражите влязоха и стиснаха Тръпката за ръцете. Той не виждаше особен смисъл да се съпротивлява. Само щеше да се излага допълнително. Изведоха го в коридора и го изправиха пред нея.
— Ама голямо пътуване беше, нали? Аз и ти, Монца.
— Голямо пътуване — отвърна тя. — Но ти изгуби пътя, Тръпка.
— Не. Намерих себе си. Ще ме обесиш ли? — Не изпитваше особено задоволство от тази мисъл, но и не тъжеше много. Сякаш беше по-добре, отколкото да гние в килията.
Тя го изгледа. Дълго. Сини очи, студени. Гледаше го като първия път, когато се срещнаха. Сякаш нищо, което направеше, не можеше да я изненада.
— Не.
— А? — Това беше неочаквано. Сякаш почти го разочарова. — Тогава какво?
— Можеш да си вървиш.
Той примигна.
— Какво?
— Върви си. Свободен си.
— Не мислех, че още ти пука за мен.
— Кой казва, че някога ми е пукало? Това е за мен, не за теб. Наситих се на отмъщение.
Тръпката изсумтя.
— Кой би си помислил? Касапина на Каприл. Змията на Талинс. През цялото време била добра жена. Мислех, че от добрините няма полза. Нали милостта и страхливостта уж бяха едно и също.
— Тогава да речем, че съм страхлива. Мога да живея с това. Но не се връщай тук. Страхливостта ми си има граници. — Тя свали пръстена си, онзи с големия червен рубин, и го хвърли на мръсната слама в краката му. — Вземи го.
— Добре. — Наведе се, вдигна го и го обърса с ризата си. — Не съм горделив. — Монца се обърна и тръгна към осветеното стълбище. — Значи така свършваме, а? — подвикна Тръпката след нея. — Това ли е краят?
— Да не мислиш, че заслужаваш нещо по-добро?
И излезе.
Той нахлузи пръстена на кутрето си и погледна блещукащия камък.
— Нещо по-лошо.
— Мърдай — изръмжа единият страж и махна с извадения си меч.