Тръпката се ухили.
— О, изчезвам, не се притеснявайте. Наситих се на Стирия.
Усмихваше се, докато вървеше по тъмния тунел и по моста, водещ извън Фонтецармо. Почеса сърбящия белег и пое дълбока глътка студен, свободен въздух. Като се вземеше предвид всичко и с оглед на крайно лошия му късмет, май се бе измъкнал добре. Вярно, че бе загубил окото си в Стирия. Вярно, че напускаше не по-богат, отколкото като слезе на брега. Но беше по-добър човек. В това не се съмняваше. По-мъдър. Преди беше най-лошият си враг. А сега — на всички останали.
Нямаше търпение да се върне в Севера и да си намери подходяща работа. Можеше да спре в Уфрит и да посети стария си приятел Восула. Заслиза по планината, все по-далече от крепостта, ботушите му хрущяха по сивия чакъл.
Зад него изгревът имаше цвят на кръв.
Благодарности
Както винаги на четиримата, без които нямаше да се получи:
Брен Абъркромби, чиито очи са подпухнали от четене.
Ник Абъркромби, чиито уши подпухнаха от слушане.
Роб Абъркромби, чиито пръсти подпухнаха от отгръщане на страниците.
Лу Абъркромби, чиито ръце се схванаха да ме прегръща.
След това сърдечни благодарности:
На всички сърдечни и талантливи хора от издателство „Голанц“ и техния партньор „Орион“, и по-специално на Саймън Спантън, Джо Флечър, Джон Уиър, Марк Стей и Джон Уд. Разбира се, и на всички, които помогнаха в публикуването, рекламирането, превеждането и най-вече в продаването на моите книги, където и да са по света.
На художниците, които успяха да ме направят някак си по-класен: Дидие Графе, Дейв Синиър и Лора Брет.
На редакторите оттатък Голямата вода: Деви Пилай и Лу Андерс.
На останалите сериозни професионалисти, които осигуриха множество мистериозни услуги: Робърт Кърби, Дарън Търпин, Матю Еймъс, Лайънъл Болтън.
На всички писатели, с които съм се сблъсквал електронно или на живо, които помогнаха, посмяха се и дадоха няколко идеи за открадване, включително, но не ограничено до: Джеймс Баркли, Алекс Бел, Дейвид Девъро, Роджър Леви, Том Лойд, Джо Малоци, Джон Мийни, Ричард Морган, Адам Робъртс, Пат Ротфъс, Маркъс Саки, Вим Столк и Крис Удинг.
И накрая, но все пак на първо място:
За несекващата подкрепа, съвети, храна, пиене и редактиране далеч отвъд повелята на дълга, на моя редактор Гилиан Редфърн. Дано продължава все така. Все пак няма да пиша тия проклети книги сам…