— Копелета — изсъска Тръпката след тях, пусна брадвичката и отлепи гръб от влажната стена. — Пак извадиха късмет, че не фраснах някого.
— Свиквай. Това е Сипани. Град на гуляи. Град на разбойници.
Разбойници имаше със сигурност. Мъже, които се навъртаха около стъпалата, уличните ъгли и мостовете и гледаха навъсено. Жени също. Тъмни очертания по вратите, някои почти голи въпреки студа.
— Само монета! — извика една от един прозорец и разклати кльощавия си крак в мрака. — За една монета ще изкараш най-добрата нощ в живота си! Десет гроша! Осем!
— Продават се — изръмжа Тръпката.
— Тук всички се продават — прозвуча приглушеният глас на Монца. — Това е…
— Да, да. Това е шибаният Сипани.
Монца спря и той почти се блъсна в нея. Тя отметна качулката си и се намръщи на малката вратичка в порутената тухлена стена.
— Стигнахме.
— Май ме водиш само на най-изисканите места?
— После може и да ти покажа града. Първо да свършим работата. Изглеждай опасно.
— Готово, шефе. — Тръпката се изпъчи и докара най-коравото си намръщване. — Готово.
Монца почука и след малко вратата се отвори. От едва осветения коридор ги гледаше жена, висока и гъвкава като паяк. Беше застанала в предизвикателна поза, подчертаваща извивката на бедрата й. Лакътят й беше опрян на касата на вратата, а кльощавият й пръст потропваше по дървото. Все едно притежаваше мъглите, нощта, че и тях. Тръпката приближи фенера. Кораво, остро лице със самоуверена усмивка, изпъстрено с лунички, къса рошава червена коса.
— Шило Витари? — попита Монца.
— Ти сигурно си Муркато.
— Аз съм.
— Смъртта върви по петите ти. — Жената присви очи към Тръпката. Студени очи с намек за жестока насмешка. — Кой е твоят човек?
Той отвърна сам:
— Казвам се Каул Тръпката и не съм неин.
— Не си? — Тя се усмихна към Монца. — Чий е тогава?
— Мой съм си.
Жената се засмя остро на думите му. Явно всичко при нея беше ръбато.
— Това е Сипани, приятел. Тук всеки принадлежи на някого. Северняк, а?
— Това проблем ли е?
— Веднъж един ме орита по едни стъпала. Оттогава не се чувствам много комфортно край вас. Защо Тръпката?
Въпросът го изненада.
— Какво?
— Доколкото знам, на север мъжът си спечелва името. С геройства и подвизи. Защо Тръпката?
— Аа… — Последното, което искаше, беше да се направи на глупак пред Монца. Все още се надяваше, че някога пак ще се добере до леглото й. — Защото враговете ми треперят от страх, щом се изправят пред мен — излъга той.
— Сериозно? — Витари се мръдна от прага и се усмихна подигравателно, когато му се наложи да наведе глава, за да мине.
— Явно имаш много страхливи врагове.
— Саджаам каза, че познаваш хората наоколо — рече Монца, когато жената ги въведе в тясна стая, една осветена от мъждукащите въглени в камината.
— Познавам всички. — Тя вдигна един димящ котел от огнището. — Супа?
— Не — отвърна Тръпката, облегна се на стената и скръсти ръце. Откакто бе срещнал Морвийр, беше станал доста по-внимателен с гостоприемството.
— И за мен не — каза Монца.
— Както искате. — Витари си сипа, седна и преметна крак връз крак. Острият нос на черния й ботуш се клатеше напред-назад.
Монца зае единствения друг стол, като се намръщи, докато сядаше.
— Саджаам каза, че можеш да свършиш работа.
— И каква работа предлагате вие двамата?
Монца погледна към Тръпката, който сви рамене.
— Чух, че кралят на Съюза пристига в Сипани.
— Така е. Явно си е въобразил, че е най-великият държавник на нашето време. — Витари се усмихна и се видяха две редици остри бели зъби. — Ще донесе мир на Стирия.
— Наистина ли?
— Такива са слуховете. Свиква конференция, за да договори условията между Великия херцог Орсо и Лигата на Осемте. Ще докара всичките им лидери, поне тези, дето са още живи, начело с Рогонт и Салиер. Старият Соториус ще играе ролята на домакин, тук, на неутрален терен. Освен това е поканил шуреите си, за да говорят от името на баща си.
Монца се наведе напред, нетърпелива като лешояд пред мърша.
— Арио и Фоскар едновременно?
— Арио и Фоскар едновременно.
— Значи ще има мир? — обади се Тръпката и веднага съжали, защото двете го изгледаха със специфичното за всяка презрение.
— Това е Сипани — каза Витари. — Тук има само мъгла.
— Можеш да си сигурен, че това ще е същността на цялата конференция. — Монца се отпусна намръщено на стола. — Мъгли и шепоти.
— Лигата на Осемте се къса по шевовете. Борлета падна. Кантейн е мъртъв. Напролет Визерин ще е под обсада. Преговорите не могат да го предотвратят.