— Побързай! Не искам да закъснявам пак…
Силното изсвирване на Витари се разнесе над тихата улица. Тръпката се измъкна от един вход, скочи към слугата и му изви ръцете.
Дружелюбния се появи от нищото и му нанесе четири силни удара в корема, преди да успее да извика. Мъжът падна на паважа и започна да повръща.
Монца чу възклицанието на жената и видя ужасеното й лице, преди тя да се обърне и да побегне. Гласът на Витари се разнесе в сумрака:
— И това ако не е Карлот дан Айдър!
Жената с аленото палто вдигна ръка и отстъпи към входа на Монца.
— Имам пари! Ще ви платя!
Витари изплува от сумрака, грациозна и наперена като котка в собствената си градина.
— О, спокойно, ще си платиш. Признавам, че бях изненадана, когато чух, че любовницата на принц Арио пристига в Сипани. Мислех, че не могат да те извлекат от спалнята му. — Подкара я към прага и Монца отстъпи в коридора, мръщейки се на болката в схванатите си крака.
— Каквото и да ви плаща Лигата на Осемте…
— Не работя за тях и това предположение ме обижда. Не ме ли помниш? От Дагоска? Не помниш ли как опита да продадеш града на гуркулите? Не помниш ли, че те хванахме?
Монца я видя как пуска нещо към паважа — кръстовидно острие на дрънчаща метална верига.
— Дагоска? — В гласа на Айдър се появи странна нотка на ужас. — Не! Направих всичко, което той поиска! Всичко! Защо ще…
— О, вече не работя за Сакатия. — Витари се приближи към нея. — Сега съм на свободна практика.
Жената с аленото палто залитна на прага и влезе в коридора. Обърна се и видя Монца, която чакаше с ръка на дръжката на меча. Спря на място, дишането й отекна във влажните стени. Витари затвори вратата, а резето тракна осъдително.
— Насам. — Тя блъсна Айдър, която почти се спъна в полите на палтото си. — Ако обичаш. — Ново блъскане и този път жената падна по лице. Витари я помъкна за едното рамо, а Монца ги последва със стисната челюст.
И стаята, като челюстта й, беше виждала по-добри дни. Стените бяха издути и покрити с плесен, а застоялият въздух миришеше на гнило и лук. Дей клечеше в единия ъгъл с безгрижна усмивка и бършеше в ръкава си слива с цвят на прясна синина. Побърза да я предложи на Айдър.
— Слива?
— Какво? Не!
— Както искаш. Но са много хубави.
— Сядай. — Витари изблъска Айдър на единствения стол в помещението. — Казват, че историята се движи в кръг, но кой би помислил, че ще се срещнем пак така? Направо ни докарва до сълзи, а? Поне теб.
Карлот дан Айдър не изглеждаше готова да се разплаче. Седеше с изправен гръб и ръце в скута. Учудващо хладнокръвие, като се имаха предвид обстоятелствата. Почти излъчваше достойнство. Беше преминала първа младост, но все още бе зашеметяваща. Всичко по нея бе грижливо изскубано, изрисувано и напудрено, за да го подчертае. На дългата й шия сияеше огърлица с червени скъпоценни камъни, тънките й пръсти бяха отрупани със злато. Приличаше повече на графиня, отколкото на любовница, а присъствието й в тази мизерна стая беше като на диамантен пръстен в купчина боклук.
Витари заобиколи бавно стола, наведе се и изсъска в ухото й:
— Добре изглеждаш. Винаги си знаела как да се приземиш на крака. Макар че пропадането ти е значително. От глава на Гилдията на търговците на подправки до курва на принц Арио?
Айдър не трепна.
— Такъв е животът. Какво искате?
— Само да поговорим. — Витари мъркаше като любовница. — Освен ако не получим нужните отговори. Тогава ще те позаболи.
— И несъмнено ще ти хареса.
— Такъв е животът. — Удари внезапно любовницата на Арио в ребрата и тя се преви на стола и изпъшка; Витари се наведе и размаха юмрук пред очите й. — Още?
— Не! — Айдър вдигна ръка, стисна зъби и очите й се стрелнаха из стаята. — Не. Ще ви помогна. Само… само кажете какво искате да знаете.
— Защо пристигаш преди любовника ти?
— За да подготвя бала. Костюми, маски, такива работи…
Юмрукът на Витари я удари на същото място, но по-силно. Резкият звук беше приглушен от влажните стени. Айдър потръпна, обгърна тялото си с ръце и се закашля. Лицето й беше изкривено от болка. Витари се наведе над нея като черен паяк над току-що оплетена муха.
— Почвам да губя търпение. Защо си тук?
— Арио подготвя… друго празненство… за след това. За брат му. За рождения му ден.
— Какво празненство?
— От онези, с които е прочут Сипани. — Айдър се изкашля отново, извърна глава и се изплю. Няколко пръски паднаха на рамото на красивото й палто.
— Къде?
— В Къщата за удоволствия Кардоти. Ще я наеме цялата за вечерта. За него, Фоскар и компанията им. Изпрати ме, за да уредя нещата.