— Изпраща любовницата си да наема курви?
— Типично в стила на Арио — изсумтя Монца. — Какво ще уреждаш?
— Ще осигуря програма. Ще подготвя мястото и ще се уверя, че е безопасно. Той… ми вярва.
— Още по-глупаво от негова страна. — Витари се засмя. — Чудя се дали знае за кого наистина работиш? За кого шпионираш? Нашият общ познат от Палатата на въпросите? Сакатият ни приятел от инквизицията на негово величество? Следиш стирийските събития за Съюза, а? Сигурно ти е трудно да запомняш кого трябва да предадеш, седмица за седмица.
Айдър се намръщи, все още притиснала ребрата си с ръце.
— Такъв е животът.
— Такава ще е смъртта, ако Арио надуши истината. Нужно е само едно писъмце.
— Какво искате?
Монца пристъпи от сенките.
— Искам да ни помогнеш да се доберем до Арио и Фоскар. Да ни вкараш в Кардоти в нощта на празненството. Да наемеш за програмата когото ти кажем. Разбираш ли?
Айдър пребледня.
— Искате да го убиете? — Никой не отвърна, но тишината говореше сама по себе си. — Орсо ще се сети, че съм го предала! Сакатия ще разбере, че съм предала и него! Няма по-страшни врагове в Кръга на света! По-добре ме убийте веднага.
— Добре. — Острието на калвеса изскочи от ножницата и Айдър се опули.
— Чакай…
Монца посегна с върха към вдлъбнатината между ключиците й и леко натисна. Любовницата на Арио се изви назад на стола и замаха безпомощно с ръце.
— Ау! — Монца изви китка и върхът започна съвсем бавно да се забива в гърлото на Айдър. Тънка струя кръв потече бавно към гръдния й кош и тя изписка ужасено: — Не! Моля те! Не!
— Не ли? — Монца я задържа така на облегалката на стола. — Значи не си съвсем готова да умреш още? Почти никой не е, когато дойде моментът. — Отдръпна меча и Айдър се наведе напред и докосна с пръст окървавената раничка. Дъхът й излизаше на мъчителни хрипове.
— Не разбирате. Не е само Орсо! Не става дума и за Съюза! Зад тях стои банката. „Валинт и Балк“. Тя ги притежава. Кървавите години са дребно спречкване. Просто малка караница. Нямаш представа в чия градина ще се изпикаеш.
— Грешиш. — Монца се наведе към нея и това я накара да потръпне. — Не ми пука. Това е разликата.
— Сега ли? — попита Дей.
— Сега.
Ръката на момичето се стрелна и убоде ухото на Айдър с блестяща игла.
— Ау!
Дей се прозя и прибра иглата във вътрешния си джоб.
— Не бой се, действа бавно. Имаш поне седмица.
— До кое?
— Докато се разболееш. — Дей захапа сливата и сокът потече по брадичката й. — Мамка му — измърмори тя и го спря с пръст.
— Да се разболея ли? — попита Айдър.
— Много, много тежко. А на другия ден ще си по-мъртва от Ювенс.
— Ако ни помогнеш, ще получиш противоотровата и поне ще имаш шанс да избягаш. — Монца изтри кръвта от меча на Бена с палеца и показалеца на ръкавицата си. — Ако кажеш какво планираме на Арио, Орсо, Сакатия или някой друг… — Прибра оръжието и плесна силно дръжката. — По един или друг начин Арио ще остане без любовница.
Айдър се намръщи, все още стискаше гърлото си.
— Зли кучки.
Дей осмука костилката за последно и я хвърли встрани.
— Такъв е животът.
— Приключихме. — Витари вдигна любовницата на Арио за лакътя и я забута към вратата.
Монца се изпречи на пътя им.
— Какво ще кажеш на слугата, като се свести?
— Че… сме били обрани?
Монца вдигна ръката с ръкавицата. Лицето на Айдър доби още по-унило изражение, тя откопча огърлицата и я пусна в ръката на Монца, след което си свали пръстените.
— Достатъчно убедително ли е?
— Не знам. Приличаш на жена, която би се съпротивлявала. — Монца я удари в лицето. Айдър изпищя и щеше да падне, ако Витари не я беше хванала. Погледна нагоре, с разкървавен нос и разцепена устна, и за момент придоби странно изражение. Наранена. Уплашена също. Но по-разгневена от другите две. Може би гледаше като Монца, когато я хвърляха през балкона.
— Вече приключихме — каза Монца.
Витари помъкна Айдър по коридора, стъпките им отекнаха по скърцащите дъски. Дей въздъхна и започна да тупа мръсотията от раменете си.
— Чиста работа.
— Не и благодарение на твоя господар. Къде е той?
— Предпочитам да го възприемам като работодател. Каза, че имал да свърши малко работа.
— Работа?
— Това проблем ли е?
— Платих за господаря, не за кучето.
Дей се ухили.
— Бау, бау. Умея всичко, което и Морвийр.
— Така ли?
— Той остарява. Става арогантен. Грешката с въжето в Уестпорт щеше да го убие. Не бих искала подобно невнимание да попречи на работата ни. Не и при парите, които плащаш. Няма нищо по-лошо от невнимателен отровител.
— Не споря за това.
Дей сви рамене.
— При нашата работа постоянно се случват инциденти. Особено на възрастните. Това е занаят за младите. — Тя излезе в коридора и се размина с връщащата се Витари. Веселото изражение беше изчезнало от острото лице. Жената вдигна черния си ботуш и ритна стола към ъгъла на стаята.