— Дали казва истината? — попита Тръпката с тежкия си акцент.
— Не би ни излъгала, но има шанс да сгреши.
— За да контролираме толкова много, ще ни трябват повече… бойци.
— Убийци — намеси се Коска. — Както казах, нека ги наричаме с истинските имена.
— Двайсетина — чу се коравият глас на Муркато. — Както и вие тримата.
Двайсет и три. Интересно число. Дружелюбния отвори скърцащата врата на фурната и топлината облиза лицето му. Двайсет и три можеше да се раздели само на едно. Без части, без фракции. Без половинчати мерки. Приличаше на самата Муркато. Взе един парцал и измъкна голямото гърне. Цифрите не лъжеха. За разлика от хората.
— Как да вкараме двайсет души, без да ни забележат?
— Това е пир — каза Витари. — Ще има певци и музиканти. Ние ще ги осигурим.
— Музиканти ли?
— Това е Сипани. Тук всеки втори е музикант или убиец. Няма да е трудно да открием неколцина, които са и двете.
Дружелюбния беше изключен от планирането, но това не му пречеше. Саджаам беше казал да изпълнява нарежданията на Муркато и той се подчиняваше. Отдавна беше научил, че животът е по-лесен, ако се съсредоточаваш само върху това, което е пред теб. В момента единствената му грижа беше задушеното.
Опита малко с дървената лъжица. Беше добро. Даваше му четирийсет и едно от петдесет. Миризмата на готвено, парата, пукащите цепеници, всичко това му напомняше за успокояващите кухни на Убежището. Супите, кашите и задушеното, което приготвяха в огромните казани. Преди години, когато над главата му имаше успокояващ каменен свод, числата се натрупваха и всичко имаше смисъл.
— Арио ще пие известно време — продължаваше Муркато. — Ще играе комар и ще се фука пред останалите идиоти. След това ще отиде в Кралските покои.
Коска се усмихна с напуканите си устни.
— Където, обзалагам се, ще го чакат жени.
— Една чернокоса и една червенокоса. — Муркато се спогледа мрачно с Витари.
— Изненада, достойна за император — засмя се Коска.
— Когато приключим с него, което ще стане бързо, ще направим същото посещение и на Фоскар. — Муркато премести намръщения си поглед към Морвийр. — Сигурно ще са взели телохранители горе, докато се забавляват. Вие с Дей можете да се погрижите за тях.
— Можем ли? — Отровителят вдигна подигравателен поглед от ноктите си. — Сигурен съм, че това е достойна задача за таланта ни.
— Гледай да не отровиш половината град. Би трябвало да убием братята без излишна суматоха, но ако нещо се обърка, на помощ ще дойдат музикантите.
Старият наемник сръчка модела с треперещ пръст.
— Ще завземем двора, пушалня и игралните зали, а след това стълбището. Събиране и обезоръжаваме на гостите. Учтиво, разбира се, и без грубости. Целта е да се постигне контрол.
— Контрол. — Покритият с ръкавица пръст на Муркато тропна по масата. — Това е думата, за която искам да си мислите. Убиваме Арио, убиваме Фоскар. Ако някой от останалите се съпротивлява, направете каквото трябва, но гледайте да сведете убийствата до минимум. Ще си имаме достатъчно неприятности и без кървава баня. Разбрахте ли всички?
Коска прочисти гърло.
— Може би едно питие ще ми помогне…
— Разбрах — прекъсна го Тръпката. — Контрол и колкото се може по-малко кръв.
— Две убийства. — Дружелюбния сложи гърнето по средата на масата. — Едно и едно. Не повече. Да ядем. — Започна да разсипва порции с черпака.
Много му се искаше да се убеди, че всички имат еднакъв брой парчета месо. И поравно моркови, лук и боб. Но докато ги преброи, храната щеше да изстине, а бе забелязвал, че хората често се ядосват на такава прецизност. Веднъж това бе предизвикало бой в столовата на Убежището. Наложи се да убие двама и да отсече ръката на трети. Сега нямаше желание да убива никого. Беше гладен. Затова се задоволи да им сипе еднакъв брой черпаци и потисна дълбокото си неспокойство.
— Много е добро — изгъргори Дей с пълна уста. — Направо отлично. Има ли още?
— Къде се научи да готвиш, приятелю? — попита Коска.
— Изкарах три години в кухните на Убежището. Учеше ме бившият главен готвач на херцога на Борлета.
— А той защо беше в затвора?
— Защото убил жена си, нарязал я, след което я сготвил и я изял.
Около масата настана тишина. Коста прочисти шумно гърлото си.
— Надявам се, че в това задушено няма нечия жена.
— Касапина каза, че е агнешко, и няма причина да не му вярвам. — Дружелюбния взе вилицата си. — Никой не продава човешко толкова евтино.
Настъпи една от онези неудобни паузи, които се получаваха всеки път, когато изречеше повече от три думи наведнъж.