— При четирийсет монети на човек? — Вече всичките се хилеха. — Разбира се, сър! За такава сума ще сме безстрашни.
— Браво. Знаем къде да ви намерим.
Докато оркестърът излизаше, Витари се протегна и каза:
— Ама че грозни копелета.
— Това е предимството на маскения бал — прошепна Коска. — Като ги костюмираме, никой няма да усети.
Тръпката не беше очарован от идеята да повери живота си на тези негодници.
— Няма ли да забележат колко лошо свирят?
— Хората не ходят в „Кардоти“ заради музиката — изсумтя Коска.
— Не трябваше ли да проверим как се бият?
— Ако се бият така, както свирят, нямаме проблеми.
— Свирят като лайна.
— Свирят като побъркани. Ако имаме късмет, ще се бият по същия начин.
— Това не е…
— Не мислех, че ще си от мрънкащите. — Коска изгледа Тръпката над дългия си нос. — Трябва да се отпуснеш малко, приятелю. Всички достойни победи се извоюват с енергичност и жизненост.
— С к’во?
— С безгрижие — обясни Витари.
— Точно — допълни Коска. — И сграбчване на момента.
— А ти какво мислиш? — Тръпката се обърна към Витари. — Енергичност и к’во беше…
— Ако всичко е както трябва, ще отделим Арио и Фоскар от останалите и… — Тя щракна с пръсти. — Няма да е важно кой свири на лютня. Нямаме време. След четири дена благородните лидери на Стирия ще се съберат на конференция. В идеалния свят щях да открия по-добри мъже. Но светът не е идеален.
Коска въздъхна тежко.
— Определено не е. Но нека не се отчайваме. Само за момент намерихме петима мъже! Сега, няма да е зле да ударим по едно вино и да продължаваме…
— Без вино — изръмжа Витари.
— Ама човек дори не може да си накваси гърлото! — Старият наемник се наведе по-близко и Тръпката можеше да различи червените жилки по бузата му. — Животът е море от тъга, приятел. Следващият!
Следващият беше толкова едър, че едва мина през вратата. Малко по-висок от Тръпката, но много по-широк. С гъста брада и сива коса, въпреки че не беше стар. Тежките му ръце се търкаха една с друга, докато приближаваше към масата. Сякаш почти се срамуваше от огромните си размери. Дъските скърцаха жално под тежките му стъпки.
Коска подсвирна.
— Леле, че е голям!
— Открих го в една таверна на Първи канал — обясни Витари. — Мъртвопиян, но ги беше страх да го мръднат. Почти не говори стирийски.
Коска се обърна към Тръпката.
— Защо ти не се разбереш с този? Братството на Севера, а?
Тръпката знаеше, че в северния студ няма много място за топли чувства, но си струваше да опита. От толкова време не беше говорил на родния си език, че думите имаха странен привкус.
— Как се казваш, приятел?
Мъжът беше изненадан да чуе северняшки.
— Сивокосия. — Посочи косата си. — Винаги е била с този цвят.
— Какво те доведе по тези земи?
— Търся работа.
— Каква работа?
— Каквото има.
— Дори да е кървава?
— Естествено. Ти северняк ли си?
— Да.
— Приличаш на южняк.
Тръпката се намръщи и скри натруфените ръкави на ризата под масата.
— Не съм. Казвам се Каул Тръпката.
Сивокосия примигна.
— Тръпката?
— Аха. — Усети задоволство, че човекът е чувал името му. Все още имаше известна гордост. — Чувал ли си за мен?
— Не беше ли в Уфрит заедно с Кучето?
— Бях.
— И Черния Дау, а? Чух, че сте свършили добра работа.
— Така е. Взехме целия град с две жертви.
— Само две. — Едрият мъж кимна, без да откъсва очи от Тръпката. — Явно е било много добра работа.
— Беше. Кучето беше добър вожд. Най-добрият, когото съм следвал.
— Добре. След като Кучето не е тук, за мен ще е чест да застана рамо до рамо с теб.
— Благодаря. И аз се радвам, че се присъединяваш. — Тръпката продължи на стирийски. — Вътре е.
— Сигурен ли си? — попита Коска. — Има леко кисел поглед, който ме притеснява.
— Трябва да се отпуснеш малко — изръмжа Тръпката. — Вкарай малко жизненост.
Витари се засмя, а Коска стисна гърдите си.
— Ах! Пронизан със собствения ми меч! Значи ще вземем дребния ти приятел. Какво да направим с двама северняци? — Той вдигна пръст. — Ще направим възстановка! Прочутият северен дуел… между Фенрис Страшния… и какъв беше…
Тръпката усети студените иглички по гърба си, докато произнасяше името.
— Кървавия Девет.
— Чувал ли си го?
— Бях там. На самото място. Държах един от щитовете в кръга.
— Превъзходно! Тогава ще внесеш в представлението нотка историческа автентичност.
— Нотка?
— Частица — изръмжа Витари.
— Защо по дяволите не каже направо частица?
Но Коска се радваше на вдъхновението си.
— Елемент на насилие! Тайфата на Арио ще издивее! Страхотно оправдание да вкараме оръжия!