— Личи си — каза Монца.
— Чудя се как ли са го качили на седлото.
— С кран — предложи Витари.
— Или са изкопали канал и са прекарали коня под него — изсумтя Монца.
— Ами другият? — попита Тръпката.
— Рогонт, Велик херцог на Осприя.
— Тоя по̀ прилича на херцог. — Наистина. Висок, с широки рамене, красиво лице и черни къдрици.
— Прилича. — Монца се изплю отново. — Но само дотам.
— Племенник на бившата ми работодателка, за щастие отдавна починалата херцогиня Сефелин. — Коска беше разкървавил врата си от чесане. — Наричат го Принца на благоприличието, Предпазливия граф, Закъсняващия херцог. Добър генерал, но не обича да рискува.
— Аз не бих се изказала толкова ласкаво — каза Монца.
— Ти не си ласкава към никого.
— Той не обича да се бие.
— Добрите генерали не обичат да се бият.
— Но им се налага понякога. Рогонт се боричкаше с Орсо от началото на Кървавите години, но никога не е участвал в нещо повече от лека схватка. Това е най-големият майстор на отстъплението в Стирия.
— Най-трудното нещо е отстъплението. Може би човекът чака момента си.
Тръпката въздъхна тежко отстрани.
— Всички чакаме момента си.
— Вече няма шансове — продължи Монца. — След като Визерин падне, се отваря пътят за Пуранти, а след това е Осприя и короната на Орсо. Без повече отлагане. Пясъкът в часовника му изтича.
Рогонт и Салиер минаха под тях. Двамата, които заедно с честния, почтен и мъртъв херцог Кантейн беше формирали Лигата на Осемте, за да защитят Стирия от амбициите на Орсо. Или да отнемат полагащото му се по право, за да се боричкат за остатъците, в зависимост кого питаш. Коска ги гледаше как се отдалечават и се усмихваше отнесено.
— Ако живееш достатъчно дълго, ще видиш как всичко рухва. Каприл е бледа сянка на предишната си слава.
Витари се усмихна на Монца.
— Това е твоя работа, а?
— Муселия се предаде срамно, въпреки непревземаемите стени.
Витари се ухили още по-широко.
— И това също май?
— Борлета падна — изстена Коска. — Дръзкият херцог Кантейн е мъртъв.
— Да — изръмжа Монца, преди Витари да отвори уста.
— Могъщата Лига на Осемте се сви до пет и скоро ще останат четири, а три от тях не са нещо особено.
Монца чуваше шепота на Дружелюбния:
— Осем… пет… четири… три…
Въпросните три следваха, а антуражът вървеше в колони след лидерите, като патенца след майка си. По-нисшите партньори в Лигата. Лироцио, херцог на Пуранти, с натруфена броня и още по-натруфени мустаци. Младата графиня Котарда от Афоя. Болнаво момиче в жълта коприна, която подчертаваше нездравия й вид. Чичо й, нейният пръв съветник и според слуховете пръв любовник, яздеше близо до рамото й. Най-отзад идваше Патин, Първият гражданин на Никанте, чорлав и с груба дреха, привързана с въженце вместо колан, за да покаже, че не е по-добър от поданиците си. Според слуховете носеше копринено бельо, спеше в позлатено легло и то с голяма компания. Толкова за скромността на могъщите.
Коска вече гледаше към следващите в процесията.
— В името на Орисиите. Кои са тези млади богове?
Не можеше да се отрече, че бяха величествена двойка. Яздеха еднакви сиви коне с лекота и носеха отиващо си бяло и златно. Снежната рокля се спускаше от стройното й високо тяло и продължаваше назад, обсипана с бляскави пайети. Позлатената му броня беше излъскана до блясък, а простата корона имаше толкова голям скъпоценен камък, че Монца можеше да го различи от сто крачки.
— Невероятно шибано царствено — изсъска тя.
— Човек може да надуши величеството — изцепи се Коска. — Бих коленичил, стига колената ми да позволяваха.
— Негово августейшо величество върховният крал на Съюза. — Гласът на Витари беше пропит с ирония. — И неговата кралица, разбира се.
— Терез, Бижуто на Талинс. Свети ярко, нали?
— Дъщерята на Орсо — процеди през зъби Монца. — Сестра на Арио и Фоскар. Кралица на Съюза и адски гадна кучка.
Макар кралят да беше чужденец и на амбициите на Съюза да се гледаше с подозрение въпреки че кралицата беше дъщеря на Орсо, тълпата го приветстваше по-бурно, отколкото собствения си канцлер.
„Хората предпочитат лидер, който изглежда велик, пред такъв, който наистина е“, пишеше Баяловелд.
— Не бих казал, че е най-неутралният посредник. — Коска замислено изду бузи. — Толкова тясно е свързан с Орсо и тайфата му, че и лъч светлина не може да мине между тях. Съпруг и зет на Талинс?
— Без съмнение смята, че е над такива дребни предразсъдъци. — Монца сви устни, докато наблюдаваше преминаващата кралска двойка. Все едно бяха излезли от страниците на древна приказка и попаднали в този мизерен град по погрешка. Само им трябваха крила на конете, за да е завършено. Цяло чудо как не се бяха сетили да залепят някакви. Терез носеше огромна огърлица, която блестеше толкова ярко, че чак бе болезнено да я гледаш.