Акробатите Барти и Кумел, с карирани трика, се караха на езика на Съюза; единият размахваше къс меч. Невероятния Ронко беше с маска в червено, оранжево и жълто, като бушуващ огън. Зад него тримата жонгльори подхвърляха ножове, които проблясваха в полутъмния склад. Останалите седяха на сандъци или на пода, точеха оръжия и дооправяха костюмите си. Дружелюбния едва позна Коска, който носеше кадифено сако със сребърна бродерия, цилиндър и дълъг черен бастун със златиста топка. Обривът на врата му беше замаскиран с грим. Посивяващите му мустаци бяха боядисани и засукани, ботушите излъскани до блясък, а очите му светеха повече от блестящите парченца стъкло на маската му.
Той тръгна към Дружелюбния с маниера на цирково конферансие.
— Приятелю, надявам се, че си добре. Отново ти благодаря, че ме изслуша сутринта.
Дружелюбния кимна и се помъчи да сдържи усмивката си. Имаше нещо почти магическо в хумористичната аура на Коска. Имаше самочувствието да говори, говори и да знае, че ще го чуят, ще го разберат и ще се засмеят, когато трябва. Това почти караше Дружелюбния сам да проговори. Коска му подаде нещо. Маска във формата на два зара, показващи единици, с дупки за очите на мястото на точките.
— Надявам се, ще приемеш да ръководиш масата за зарове тази вечер.
Дружелюбния взе маската с трепереща ръка.
— С най-голямо удоволствие.
Шантавият им отряд тръгна по сивите улици, тесните мостове, мрачните градини и влажните тунели. Коварната вода винаги беше наблизо. Тръпката сбърчи нос при миризмата на солена вода, носеща се от каналите.
Половината град беше с маски и костюми. Хората, които не бяха поканени на бала в чест на височайшите гости, бяха организирали собствени празненства и мнозина явно почваха от сутринта. Някои не бяха вложили особено старание в костюмите — празнични дрехи и обикновени маски около очите. Други се бяха престарали — с огромни панталони, високи обувки, златисти и сребърни маски, изобразяващи животински муцуни или идиотски усмивки. Напомняха му за лицето на Кървавия Девет, когато се биеше на дуела, и за дяволската му усмивка, омазана с кръв. Това не подейства добре на нервите му. Не помагаше и фактът, че носи броня, с каквато беше свикнал на север. Плюс тежък меч и щит, каквито по принцип използваше. Насреща им се зададе тълпа с жълта перушина и маски с клюнове. Хората пищяха като сърдити чайки. Това също се отрази зле на нервите му.
Понякога в мъглата зърваше и по-странни фигури, които издаваха странни звуци. Чудовища и гиганти. Ръцете го сърбяха и се сещаше как Страховития бе изскочил от мъглата при Дънбрек, сеейки смърт. Разбира се, това бяха просто тъпанари на кокили, но все пак го изнервяха. Когато човек си сложи маска, се случва нещо странно. Не само видът му се променя, но и действията. Понякога заприличва не на човек, а на нещо друго.
Тръпката имаше лошо предчувствие, и то не само защото планираха убийства. Все едно градът бе построен на границата на ада и дяволите се смесваха с нормалните хора, без никой да каже нещо. Трябваше постоянно да си напомня, че от странните и опасни тълпи, които срещаха, неговата е най-странната и опасната. Ако в града имаше дяволи, то той беше един от най-лошите. Самата мисъл за това обаче изобщо не беше успокояваща.
— Насам, приятели! — Коска ги поведе през площад с четири голи дървета към голяма сграда във формата на П. Същата сграда, чийто макет разучаваха няколко дни на кухненската маса. Четирима намръщени стражи стояха пред железните решетки на портата и Коска закрачи наперено към тях. — Добро утро, господа!
— „Кардоти“ е затворен — каза най-близкият. — За цялата вечер.
— Не и за нас. — Коска махна към съмнителната трупа с бастунчето си. — Ние сме изпълнителите, които ще забавляват гостите на пиршеството, наети лично от консорта на принц Арио Карлот дан Айдър. Отваряйте бързо, защото трябва да се подготвим сериозно. Влизайте, деца мои, и не се мотайте! Трябва да забавляваме гостите!
Дворът беше по-голям, отколкото очакваше, и разочароващ, ако това трябваше да мине за най-добрия бардак на света. Обрасли павета и няколко маси и столове, боядисани с олющена златиста боя. От прозорците на горния етаж висяха простори със съхнещи чаршафи. В единия ъгъл бяха струпани празни бъчви. Някакъв прегърбен старец метеше наоколо, а едра жена переше нещо, минаващо за бельо. Три по-кльощави жени седяха отегчено около мръсна маса. Едната четеше книга. Другата се мръщеше и оправяше ноктите си с пиличка, а третата наблюдаваше влизащите изпълнители и пушеше малка глинена лула.
Коска въздъхна.
— Няма нищо по-обикновено и невъзбуждащо от бардак през деня, а?