— Не толкова, че да не можеш да ме предадеш.
Старият наемник сви рамене.
— Винаги е срамно, когато честните хора биват предадени. Но когато се случи на коварните, не можеш да не усетиш… някаква висша справедливост. — Ухили се на Айдър и Монца. — Трима толкова лоялни хора на една страна? Нямам търпение да видя какво ще се случи.
Монца предполагаше, че ще е доста кърваво.
— Кога ще пристигнат Арио и Фоскар?
— Когато приключи балът на Соториус. Някъде към полунощ, може би малко след това.
— Ще чакам.
— Противоотровата — изсъска Айдър. — Свърших моята част.
— Ще я получиш, щом получа главата на Арио. Не преди това.
— Ами ако нещата се объркат?
— Ще загинеш заедно с нас. Надявай се, че всичко ще е както трябва.
— Какво ще ви спре да ме оставите да умра?
— Зашеметяващата ми репутация за честност и добрина.
Изненадващо, но Айдър не се засмя.
— Исках да постъпя правилно в Дагоска. — Тя посочи с пръст гърдите си. — Исках да сторя правилното! Да спася хората! Виж какво ми костваше!
— Може би е урок за правенето на добрини. — Монца сви рамене. — Аз нямам подобни проблеми.
— Шегувай се! Знаеш ли какво е да живееш в постоянен страх?
Монца пристъпи към нея и тя се дръпна към стената.
— Да живея в страх? — Маските им почти се допряха. — Добре дошла в шибания ми живот! Сега спри да хленчиш и се усмихвай за Арио и останалите копелета! — Снижи гласа си до шепот. — След това ми го доведи. Него и брат му. Направи каквото ти казвам и може да има щастлив край.
Знаеше, че и двете се съмняват. Тазвечерното празненство едва ли щеше да има особено щастлив край.
Дей завъртя свредела за последно и го измъкна внимателно. В тъмнината на тавана нахлу лъч светлина и освети бузата й. Тя се усмихна на Морвийр и това върна внезапен спомен за усмихнатото лице на майка му на светлината на свещите.
— Готово.
Сега не беше време за носталгия. Той преглътна напиращата емоция и пропълзя внимателно по гредите. Гледката на черен крак, пробил тавана, щеше да предизвика сериозна тревога в синовете на Орсо и техните телохранители. Надникна през дупката и видя част от коридора, покрит със скъп гуркулски килим, и двете високи врати. На по-близката имаше резбована корона.
— Чудесно позициониране, скъпа. Кралските покои. — Оттук можеше да наблюдава стражите пред двете врати. Посегна към палтото си и се намръщи. Започна да опипва джобовете с напираща паника.
— Проклятие! Забравил съм си тръбичката. Как…
— Аз взех още две за всеки случай.
Морвийр притисна ръка към гърдите си.
— Слава на Орисиите. Не! Майната им на Орисиите. Благодарности за доброто планиране. Къде щях да съм без теб?
Дей се усмихна с обичайната невинност.
— Пак на същото място, но с не толкова чаровна компания. Винаги предпазливостта на първо място.
— Така е. — Той понижи глас. — Ето, идват. — Появиха се Муркато и Витари, маскирани, гримирани и облечени, или по-скоро разсъблечени, като останалите служителки на заведението. Витари отвори вратата с короната и влезе. Муркато погледна за миг към тавана, кимна и я последва. — Вътре са. Засега всичко е по план. — Разбира се, имаше предостатъчно време за бедствия. — Как е дворът?
Дей пропълзя по корем към другия край и погледна през дупките, които бяха пробили, за да наблюдават двора.
— Май са готови за посрещане на гостите. Сега какво?
Морвийр пропълзя към малкото прозорче и разчисти паяжините с ръка. Слънцето залязваше над назъбените покриви и хвърляше последен проблясък над Града на шепотите.
— Скоро ще започне маскеният бал на Соториус. — От другата страна на канала зад „Кардоти“ започваха да палят факли. Светлината се изливаше от прозорците на тъмните сгради към синьото вечерно небе. Морвийр избърса паяжините от пръста си с лека погнуса. — Ще седим в този мизерен таван и ще чакаме негово височество принц Арио.
Секс и смърт
По тъмно Къщата за удоволствия „Кардоти“ се превърна в нещо различно. Място, толкова отдалечено от реалността, колкото и луната. Игралната зала беше осветена от триста и седемнайсет трепкащи свещи. Дружелюбния броеше, докато ги поставяха на полилеите и ги закрепваха в лъскавите свещници по стените.
Игралните маси бяха без покривки. Едно от крупиетата разбъркваше картите, друго гледаше в празното, а трето внимателно подреждаше чиповете. Дружелюбния броеше мълчаливо с него. В другия край стар мъж смазваше колелото на късмета. Като гледаше шансовете, колелото съвсем не беше късметлийско за играчите. Това беше странното в комара. Шансовете винаги бяха срещу играча. Може да печелиш понякога, но не и в дългосрочен аспект.