— Винаги. — Витари оправи полата си. — Не е лесно с тези скапани дрехи. Как въобще…
— Шшшт. — По коридора прозвучаха стъпки.
— Гостите идват. Готова ли си?
Дръжките на двата ножа се опряха в гърба на Монца, щом се размърда.
— Вече е късно за колебание, а?
— Освен ако не решиш да преспиш с тях.
— Мисля да се придържам към убийството. — Монца протегна ръка към прозореца в нещо като съблазнителна поза. Сърцето й туптеше, кръвта бучеше в ушите й.
Вратата се отвори бавно, с изскърцване, и в стаята пристъпи мъж. Беше висок, облечен изцяло в бяло и носеше маска, изобразяваща половин слънце. Имаше добре поддържана брада, която не скриваше тежкия белег на брадичката му. Монца примигна. Това не беше Арио. Не беше дори Фоскар.
— Мамка му! — сепна се Витари.
Разпознаването я тресна като гръм, като храчка в лицето. Не беше синът на Орсо, а зет му. Не друг, а самият миротворец, Негово августейшо величество върховният крал на Съюза.
— Готов ли си? — попита Коска.
Тръпката прочисти гърлото си за пореден път. Имаше чувството, че нещо е заседнало там, откакто беше дошъл на това проклето място.
— Май е късно за колебание?
Старият наемник се усмихна още по-широко.
— Освен ако не си решил да преспиш с тях. Господа! Дами! Моля за внимание! — Оркестърът спря да свири, само гъдулката поддържаше една натрапчива нота. Това не допринесе за изострените нерви на Тръпката.
Коска размаха бастуна си да разчисти гостите от очертания в средата на двора кръг.
— Отстъпете, приятели, защото сте в опасност! Един от най-великите моменти в историята ще се разиграе пред невярващите ви очи!
— Кога ще има ебане? — извика някой и предизвика смях.
Коска подскочи напред и почти му изкара окото с върха на бастуна си.
— Когато някой умре! — Тъпанът се беше присъединил, дум, дум, дум. Хората се скупчиха около кръга. Кръг от маски, птици и животни, войници и клоуни, озъбени скелети и смеещи се дяволи. Лицата на хората под тях — пияни, отегчени, любопитни и ядосани. Зад тях бяха Барти и Кумел, единият, качен на раменете на другия, пляскаше в такт.
— За ваше образование, назидание и наслада… — Тръпката не знаеше какви ги плещи. — Къща за забавления „Кардоти“ представя… — пое си дъх, вдигна меча и щита, разбута тълпата и влезе в кръга — прословутия дуел между Фенрис Страховития… — Коска махна с бастуна си към Сивокосия, който влизаше от другата страна на кръга — и Логън Деветопръстия!
— Този има десет пръста — извика някой и предизвика нова порция смях.
Тръпката не се присъедини. Сивокосия не беше толкова ужасяващ като Страховития, но определено не беше успокояваща гледка. Голям като къща, с желязна маска, половин обръсната глава и ръка, боядисана в синьо. Огромната бухалка изглеждаше наистина опасна в яките му ръце. Тръпката си повтаряше, че са на една страна. Че всичко е преструвка. Само преструвка.
— Господа, съветвам ви да направите място! — извика Коска. Трите гуркулски танцьорки, с черни котешки маски на черните си лица, започнаха да разбутват гостите към стените. — Ще се пролива кръв!
— Дано! — Нова вълна смях. — Не съм дошъл тук да гледам как двама идиоти танцуват!
Зяпачите подвикваха и освиркваха. Предимно освиркваха. Тръпката започна да се съмнява, че планът му — да се повърти из кръга няколко минути и да наръга Сивокосия под мишницата, където имаше свински мехур с кръв — ще задоволи шибаните гости. Спомни си истинския дуел пред стените на Карлеон, от който зависеше съдбата на Севера. Карлите, ръмжащи и блъскащи по щитовете си. Чудеше се какво ли биха разбрали тези мъже от това. Животът понякога те отвежда на най-странни места.
— Започвайте! — извика Коска и отскочи в тълпата.
Сивокосия изръмжа и се метна напред, размахал бухалката. Това определено изненада Тръпката. Успя да вдигне щита навреме, но ударът го отхвърли на земята с изтръпнала лява ръка. Завъртя се, като одраска едната си вежда на собствения си меч. Добре, че не си изкара окото. Претърколи се, а бухалката удари мястото, на което бе паднал, и се разхвърчаха парченца калдъръм. Сивокосия продължи да налита, докато Тръпката се изправяше, и той трябваше да отскочи с грацията на котка в кучкарник. Това определено не беше в уговорката. Явно гигантът искаше да направи добро шоу пред копелетата.
— Убий го! — Някой се засмя.
— Пролейте малко кръв, идиоти!
Тръпката стисна здраво дръжката на меча. Внезапно го обзе лошо предчувствие. По-лошо и отпреди.
Хвърлянето на зарове обикновено успокояваше Дружелюбния, но не и тази вечер. Имаше лошо предчувствие. Дори по-лошо отпреди. Гледаше как се търкалят, подскачат и накрая спират.