— Ами бедният просяк?
— А, да! — Антоний се усмихна. — Църквата учи за рая и ада, аз ти описах и двете. Но тя говори и за чистилището, където отиват нерешителните души. Не, не — той поклати глава. — Изразих се погрешно. — Душите, които още не са готови за пътуването.
— Но и с мен е така.
— Не, твоята душа е готова, но волята ти я задържа, защото имаш недовършена работа, която според мен е свързана с мастър Ралф. Бедният просяк беше отведен от призраците на своя ум и воля, от греховете и безчестията, които беше извършил през живота си, защото той беше просяк по свой избор, а не по принуда.
— Ами Елизабет Локиър?
— Тя беше посетена от серафимите, създания на светлината. Елизабет живя праведно, умря обърната към Бога и той й се усмихна. Тя искаше да отпътува и доброто, което направи през живота си, я отнесе напред.
— Серафими? Призраци? Демони? Ами онези другите? Малкин инквизитора, лейди Йохана Мандевил, и горката нещастница, която броди на кръстопътя?
— Те не искат да тръгнат — обясни й Антоний. — Те все още са заключени в болката и нещастието на своя живот. Лейди Йохана умря от ужасна смърт. Бог иска да я утеши, но тя не му отвръща. Етелдреда, младата жена на кръстопътя, е като нея. Тя не е грешница, а просто нещастница, която умря, когато умът й беше разстроен.
— Ами Малкин инквизиторът?
— Той беше жесток приживе, Биатрис. Покая се, преди да умре, получи опрощение от свещеника на замъка, но не иска да се пречисти. И ще остане тук, докато не го направи.
— Ами онези фигури и сенки, духове и привидения? — попита Биатрис. — Онзи ужасен рицар, хората, които обесиха на двора? Ами битката?
— Те са друго нещо. Просто сенки на отдавна живели хора. Приличат на гоблени, които изобразяват сцени от миналото. — Той усети объркването й. — Била ли си някога в стая, след като там са пирували и са се веселили? Вече е тихо, но ако застанеш и се ослушаш, почти можеш да чуеш смеха, музиката, танците.
Биатрис кимна.
— Но какво трябва да направя?
— Искаш ли да тръгнеш? — попита я тихо Антоний.
— Искам да се омъжа за Ралф. Искам възмездие за смъртта си.
— Но това е невъзможно — прошепна Антоний.
Биатрис скочи на крака.
— Другите не ми го казаха!
— Кои други, Биатрис? Клотилда и Криспин ли?
— Да. — Биатрис въздъхна. — Ядосвам се, но каква полза? Те ми обещаха да ми помогнат.
— Точно затова съм тук — рязко каза Антоний. — От всички създания, които срещна, Биатрис, тези двамата са най-опасните.
Говореше толкова разпалено, че тя отново седна.
— Кои са те?
— Те са една и съща личност — отвърна Антоний. — Сукуб и инкуб.
— Какво?
— Те са демони — предупреди я Антоний.
— Но те бяха толкова красиви, така искаха да ми помогнат.
— Не си ли чувала израза „Дяволът може да се яви във вид на ангел“? — Той хвана ръцете й. — Когато Гудман Уинтроп умря, ти видя демони, но те идваха отвътре. Бяха създадени от него, от неговата алчност, похот и стремеж към власт.
— Той ли уби младото момиче? — попита Биатрис. — Фийби? Къде е тя и защо не виждам духа й?
Антоний се усмихна.
— Фийби замина, но смъртта й не може да бъде приписана на Гудман Уинтроп. В живота, както и в смъртта, нищо не е такова, каквото изглежда. Чуй ме, Биатрис! Има разлика между демоните, които сами си създаваме и онези дяволи, онези паднали ангели, които постоянно се бунтуват срещу Светлината и които, ако можеха, биха сринали стените на рая и биха ги изгорили до основи.
— Не ти вярвам. — Биатрис издърпа ръцете си и почувства по погледа на Антоний, че той беше много разтревожен.
— Какви смяташ, че са дяволите, Биатрис? Малки човечета с раздвоени опашки и рога? Или приличат на герои от някоя пантомима? — присмя й се той. — Те са просто зловещи образи. Дяволите са като ангели, Биатрис, смесица от чиста светлина, енергия, разум и воля. Те могат да приемат различна форма и вид.
— Но аз съм мъртва. Светата майка църква учи, че мъртвите очакват деня на Страшния съд. — Тя поклати глава. — Защо точно сега демоните се интересуват от душата ми?
— Повярвай ми, Биатрис, човек като теб много ги интересува. Ти още не си тръгнала. Имаш право на избор. Тук си, защото искаш да бъдеш тук. Не си поела пътя, защото си отказала да го направиш. В известен смисъл ти не си по-различна от Малкин или лейди Йохана Мандевил, затова ангелите на ада се интересуват от теб, и то много. Ако могат, те биха променили волята ти, така че вече да не бъдеш обърната към Бога.