— Хлапачката си пъхаше носа навсякъде! — прекъсна го Мариса. — Надничаше през ключалките, подслушваше на вратите. — Тя отблъсна ръката на Адам, който се опитваше да я предупреди. — Не можех да я понасям! Онези хитри очички и усмивчицата! Тя искаше да й се плати за всичко, което знаеше!
— И ти я покани в Солната кула, за да обсъдите нещата, нали? — попита Ралф. — После я убихте. Тя се е борила. Първо сте я пребили, после сте й прерязали гърлото. Увили сте тялото й в платно и под закрилата на мрака Адам е спуснал тялото й през прозореца и я е донесъл тук, в Дяволската горичка. Всички помислихме, че е била нападната от някой пътуващ търговец или калайджия. Но си допуснал една грешка: Фулк и Елеонора се криели в горичката. Той видял какво криеш и те последвал. Сигурно те е познал — по ръста, по фигурата, по походката.
— Ние го видяхме. — Мариса отметна косата от лицето си. — Чаках Адам до прозореца в Солната кула. Видях онзи селяндур да се влачи след него, мислеше се за много умен. Беше въпрос на време преди да се върне обратно, за да ни изнудва, какъвто си беше дръвник!
— А ти го чакаше, нали, Мариса? Само няколко думи. Мила усмивка, покана в Солната кула. Щом е влязъл, вече е бил мъртъв. Отново удар по главата, а тялото му било изхвърлено в рова. Можело и да го открият, но нямало да ви припишат смъртта му. И Биатрис. Един от двама ви е чакал в кулата, гледал е как тъмната фигура се приближава по улицата. Отвлякохте ли й вниманието? Един удар по главата е бил достатъчен — направихте ужасна грешка, но това не ви засягаше. — Ралф се мъчеше да овладее гнева и мъката си. — Всички търсехме убиеца, а те са били двама. Адам и Мариса, които винаги можеха да гарантират един за друг, когато бяха извършени тези нападения. Един от вас винаги е можел да бъде видян или чут. Дори комендантът можеше да се закълне, че ви е чул да проверявате складовете следобеда, когато Фийби е била убита, но дали е било точно по време на нападението? Ние не знаем кога точно е умряла.
Адам направи тъжна физиономия и поклати глава.
— Наистина съжалявам…
— Спести ми го! — изръмжа Ралф. — Изобщо не съжаляваш. Ти си изгубил душата си. Мислиш само за злато и за богат живот. Ти ме нападна в горичката, нали? Искаше да изглежда, сякаш съм се удавил в мочурището! И двамата сте истински демони! Влизахте и излизахте от Рейвънскрофт, когато си поискате! Мариса е пазела на прозореца в Солната кула, докато ти, Адам, силен и пъргав, си тичал през полето. Щом си се приберял, заедно с дяволската си съучастница сте измисляли каквито си поискате лъжи.
— Трябва да го убием! — Мариса погледна между дърветата. — Адам, да приключваме.
— Заподозря ли нещо Биърдсмор? — бързо заговори Ралф. — Неговата смърт ме накара да подозирам, че убийците са двама. Проверих оръжейната на замъка. Никой не беше взимал арбалети. Всъщност, вие имате два: докато Адам е стрелял с единия, сладката Мариса е зареждала другия. — Той сви юмрук. — Онзи ден едва не убихте и двама ни. — Ралф стисна кръста, сякаш беше меч. — И после стигаме до Елеонора, наблюдателната и умна любовница на Фулк. Бог знае какво е можела да каже на сър Джон, затова тя също е трябвало да замълчи. Елеонора беше умна, но когато друга жена се е приближила до малкото прозорче на килията й и е заговорила окуражително, когато й е казала, че ще й помогне, тя й повярвала. Ти си била, нали, Мариса? Парче марципан, покрито с отрова за мишки и Елеонора вече я нямаше.
— Много умно — каза Адам, който зареждаше арбалета си. — Казах на Мариса, че си по-умен, отколкото мисли. Старият Ралф обича да разсъждава и е упорит като фокстериер.
— А вие сгрешихте — подразни ги Ралф и започна да изброява на пръсти. — Дадох на Мариса парфюма на Биатрис. После го усетих и в моята стая, и в Солната кула. Бяха нужни двама души, за да може убиецът да стреля толкова много пъти по мен и Биърдсмор. Ти си писар, Адам, ти можеш да разбереш тайнописа на записките ми. Бях наистина озадачен, когато открих капана, в който трябваше да си счупя врата в Солната кула. Ти, Адам, си говорел със сър Джон, но това значи, че Мариса е можела да отиде където си иска. Великолепна възможност. Можела си да се промъкнеш през овощната градина. Сигурно си го планирала предварително, дори си оставила връвта, още когато си убила Фулк и Фийби, за да те предпази от случайни посетители. Промъкнала си се вътре, завързала си краищата й и си изчезнала. Ако те бях открил, щеше да бъде лесно да я захвърлиш, да се направиш на загрижена приятелка. — Ралф въздъхна. — Спасих се по чиста случайност. Изпуснах камата си и напипах връвта. — Той млъкна, чудейки се дали сър Джон разбира какво става. Адам трябваше само да опъне тетивата на арбалета си. Ралф вдигна кръста. — И всичко заради това!