— Престани! — извика Мариса.
— Но това е истина — каза сър Джон. — Сър Джефри бил сякаш самият дявол. Той построил Полунощната кула. — Комендантът посочи към варовиковата кула в куртината.
— Трябва да призная — заяви отец Ейлред, — че мястото не ми харесва, студено и влажно е. — Той наведе глава и промърмори нещо.
Биатрис беше сигурна, че дочу нещо за „пропъждане на духове“.
— Много си е хубаво даже — присмя му се сър Джон. — Ти просто имаш развито въображение, отче. Както и да е, сър Джефри обичал да напада други имения — той намигна на съпругата си, — търсейки девствена плът, която да задоволи Похотта му, както и злато и сребро, с които да напълни съкровищницата си.
— Ако ти го правеше, щях да ти отрежа ушите! — обади се лейди Ан.
Сър Джон потупа с обич съпругата си по коляното.
— Сър Джефри бил женен за лейди Йохана, красива млада жена. Според легендата, тя се отвращавала от съпруга си. Нали, Ралф?
Писарят кимна.
— Лейди Йохана се влюбила в един млад оръженосец. Когато сър Джефри го нямало, те се срещали в стаята й в Полунощната кула. — Сър Джон хвърли поглед към отец Ейлред. — Е, само за да се утешават взаимно. Един ден сър Джефри се върнал и изненадал любовниците. Лейди Йохана била затворена до края на живота си в тъмницата под кулата Младият оръженосец бил предаден на Черния Малкин. Дни наред адското изчадие измъчвало младежа в стая до килията на лейди Йохана. Тя трябвало да седи и да слуша неговите викове и писъци. — Сър Джон се облегна и изпи виното си.
— Довърши де! — нетърпеливо го подкани лейди Ан.
Сър Джон не се нуждаеше от допълнително окуражаване.
— Една нощ писъците спрели — произнесе той зловещо. — Лейди Йохана, която дни наред била оставена без храна и вода, получила месо и чаша вино. Били й подадени през малък отвор в стената. Трябвало да изяде месото, да изпие виното и да върне обратно чинията. Това продължило месеци наред. Храната и виното й били давани винаги, точно когато камбаните биели полунощ.
— Мисля, че знам какво ще кажеш — Мариса притисна пръсти до устата си и се сгуши по-близо до Адам.
— Една нощ спрели да й дават месо и вино. Лейди Йохана погледнала през тесния отвор на килията и помолила съпруга си да я освободи. „О, не“ — отвърнал злодеят. „В полунощ ще зазидам напълно тази стена. Повече няма да получиш нито храна, нито вино.“
— Внимавай как ще разкажеш тази част — предупреди го лейди Ан.
— Лейди Йохана попитала защо и онази дяволска издънка й казала истината. Месото, което била яла, било осолената плът на любимия й, когото Черният Малкин бил разкъсал на парчета, а чашата, от която пиела виното, била направена от черепа на мъртвеца.
— О, не! — възкликна Биатрис. — Сър Джон, това е ужасна история!
Сър Джон отпи от чашата си и облиза устни.
— Затова я наричат Полунощната кула. Всяка година, в деня на смъртта на лейди Йохана, можете да чуете ужасните й предсмъртни писъци, защото умът й я изоставил, преди духът да напусне тялото й.
— Съществува ли още килията? — попита Мариса.
— Възможно е. — Очите на сър Джон се разшириха. — В онази част сега има складове, коридори и галерии. Никой досега не я е оглеждал, никой не знае какво може да се крие там.
— Достатъчно — заяви лейди Ан. — Ще уплашиш всички ни. Днес е Майският празник!
Разговорът се обърна към други събития. Отец Ейлред изрази загриженост от размириците в Малдън и околните села, където селяните се бунтуваха и кипеше недоволство заради данъците, наложени им от великите лордове, които плащаха ниски надници и ги закрепостяваха към земята си.
— Това е простолюдието — каза отец Ейлред. — А подобно недоволство очевидно се разпространява като огън в стърнище и из околните графства. Говори се за голям бунт, за армия от селяци, по-многобройна от есенните листа, която се събрала и напредвала към Лондон.
— Ако това стане — каза решително сър Джон, потупвайки дръжката на камата си, — Рейвънскрофт ще спусне решетката на крепостната порта и ще вдигне подвижния мост. — Той се огледа. — Тук всички сме кралски войници. Ако черното знаме на бунта се развее, ще направим всичко възможно, за да защитим правата на краля.