— Но те са просто бедняци — възрази отец Ейлред. — Децата им слабеят, коремчетата им са издути от глад.
— Знам, знам. — Сър Джон беше добър човек и Биатрис виждаше, че наистина е разтревожен. — Правя всичко, което мога. Давам им зърно от складовете и съм предупредил бирника да не им дере кожите.
— Слава Богу, че тази личност не празнува с нас! — отсече лейди Ан.
Всички се съгласиха. Преди седмица в замъка беше пристигнал лондонският бирник Гудман Уинтроп: дългурест, оплешивяващ индивид, облечен в сива кадифена роба и кожени ботуши за езда с високи токове. Гудман Уинтроп беше правник, изпратен от Хазната, за да събере поголовния данък от Рейвънскрофт, Малдън и околностите. Кисел и непреклонен човек, който се наслаждаваше на задачата си, той беше придружаван от писар и четирима кралски стрелци. Беше помолил за подслон в замъка Рейвънскрофт и сър Джон колебливо се беше съгласил, но при условие, че Гудман Уинтроп няма да започне събирането на данъците преди Майския празник. Сър Джон беше дал на него и свитата му стаи близо до кулата над входа, които гледаха към рова.
— Може би миризмата ще го прогони — забеляза той. — В живота си не съм срещал по-мизерен страхливец.
За щастие, Гудман не им досаждаше.
— Имаше нахалството да се опита да се самопокани на празника ни — изръмжа сър Джон. — Казах му да отиде на общинската мера. Сигурен съм, че добрите граждани на Малдън ще му организират такова посрещане, че никога няма да го забрави.
— Той също много се интересува от легендата — забеляза Адам. — Миналата неделя, точно след като се бяхме събрали за вечерня в параклиса, ме дръпна настрани. Беше се нагълтал с истории за кръста на Бритнот. Аз ти казах, Ралф. Дори е прегледал ръкописите в съдебния архив, за да види дали не е споменат там.
Ралф, чието лице, беше поруменяло от виното, се задави от смущение и се почеса по носа.
— Гудман Уинтроп да си гледа данъците. Аз съм много по-близо до съкровището, отколкото ще стигне който и да е друг.
Лейди Ан се приведе напред.
— Ралф, наистина ли смяташ, че можеш да го намериш?
Писарят се притесни.
— Просто се пошегувах — заекна той. — Мастър5 Уинтроп може да използва дългия си нос за по-добри цели — добави той бързо, за да отклони вниманието от себе си. — Имам предвид убийството на горката Фийби.
Думите му предизвикаха внезапна тишина.
— Горката Фийби! — повтори отец Ейлред. Сър Джон стисна устни и кимна сериозно.
— Ужасно убийство. Войникът, който намери тялото й, още не може да се съвземе. И Биърдсмор не е на себе си от гняв и мъка.
Всички седяха мълчаливо. Преди три дни Фийби, прислужница от замъка, закръглена, жизнерадостна девойка, беше тръгнала към бедната къщичка на родителите си, на главния път за Малдън. Тъй като не се беше прибрала, баща й бе дошъл в замъка на следващата сутрин да я търси. Полудял от тревога, командирът на гарнизона Биърдсмор се бе заел със случая. Предишната вечер той беше стоял на пост и не беше забелязал Фийби да тръгва. Беше сигурен, че любимата му е още в замъка. Все пак, организираха издирване и скоро тялото на Фийби беше открито в Дяволската горичка — китка вековни дъбове, която се намираше съвсем близо до замъка. Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо и беше явно, както беше казал Тиобалд Вавасур, че е била нападната и зверски пребита, преди да я убият.
— Кой би причинил това на бедното момиче? — питаше се отец Ейлред.
— Аз… — Биатрис се загледа към старата каменохвъргачка, която лежеше на една страна в далечния край на моравата.
— Продължавай, Биатрис — подкани я Ралф. — Разкажи на сър Джон.
— Когато си тръгнах в понеделник — каза тя, — ми се стори, че видях някого близо до Дяволската горичка. Беше с наметка и качулка, би могъл да е всеки.
— Пътищата са пълни с бандити и разбойници — забеляза сър Джон. — Хора без земя, които живеят на гърба на по-слабите.
Ралф поклати глава.
— Пътят откъм замъка е доста оживен. Който и да е убил Фийби, е трябвало първо да я примами в горичката; никой непознат не би успял.
— Искаш да кажеш, че Фийби е отишла в горичката по своя воля, за да се срещне с някого — с човека, когото Биатрис е видяла — който после я е убил?
— Може би — отвърна Ралф.
— Всичко това е много обезпокоително. — Отец Ейлред беше пребледнял и разтревожен. — Убийството на Фийби, клетвата за отмъщение на Биърдсмор и онова свърталище на недоволници — „Гърнето с мащерка“.
Той говореше за една кръчма в Малдън, известна като място, където се събираха бунтари.
5
Средновековно обръщение към мъж от по-високо потекло, впоследствие обръщение към всеки мъж, преминало в по-късния си вариант „мистър“ — (Бел. ред.)