— Дотук!
Всички ахнаха.
— А съседната стая ще напълня два пъти със сребро — добави сапа инка.
Тозчас стотици часки-бързоходци, понесли кипусите с инкската воля, побягнаха по цялата страна. С жълти шнурове — великият инка искаше злато.
Златото започна да се стича в Кахамалка наскоро. А на Писаро все му се струваше, че пристига бавно. Фелипильо и Уанай разпалваха още повече нетърпението му.
— Защо чакаш тук? — му каза Уанай.
Фелипильо добави:
— Златото е в Куско. Иди го вземи сам!
Писаро се колеба, докато от Сан Мигеле, първата испанска крепост в Перу, пристигна подкреплението начело с Диего Алмагро. Когато видя пълната стая със злато, Алмагро не можа да се сдържи.
— И ти още чакаш? — запита той, задъхан от алчност.
Много малко му трябваше на Писаро, та да се реши. И не само Алмагро. Двамата преводачи също не спяха. Те пуснаха един часка с кипус, в който редом с жълтите ресни преплетоха и червени. А червените са призив за война. И пратиха испанците да го заловят. После казаха на Писаро:
— Атауалпа те лъже. Тоя кипус означава: „Давайте злато, но се гответе за война!“
Бояха се, че испанците може да се задоволят с богатството, което щяха да получат от инката, и да се върнат, без да достигнат Куско. А без тяхна помощ нито те двамата щяха да видят любимите си, нито народите им — свобода от инкската тирания.
Писаро навярно се досети кой беше пратил тоя кипус, ала се направи, че им вярва. Съвпадаше с неговите кроежи. И той плетеше своята мрежа.
И още нещо. Плененият Атауалпа нямаше право да дава заповедите си пряко на своите часки. Само посредством доверените преводачи. Писаро отдавна подмяташе на великия инка, че смята да води преговори и с Уаскар, детронирания му брат. Въпреки това Атауалпа все не се решаваше да изпълни това зловещо внушение, тъй като беше уверен, че в крайна сметка ще се окаже в негова вреда. Затова самите преводачи прикачиха още два шнура към изпратения кипус в Куско. И верните хора на Атауалпа убиха сваления инка.
Това братоубийство потресе цялата инкска империя. Почнаха да достигат слухове и до ушите на Уанай. Истинските дългоухи се бяха обявили открито срещу узурпатора Атауалпа. Защото няма по-тежко престъпление от цареубийството — то е направо светотатство. Сапа инка е син на Инти. Шушукали, подхващали заговори. Замисляли да го намерят и в плен и там да го убият. Да освободят трона за друг сапа инка, истински инка, от чиста инкска кръв, а не като Атауалпа, който за тях беше полуварварин.
И още нещо подочу Уанай. Замечтал и Тупак Уалпа за инкската ляута. Събирал сподвижници из цялата страна.
Един ден наистина го видя в испанския стан. Дошъл бе и той да преговаря с нашествениците. Но докато Уанай се обърне да вземе лък и стрела, за да го прониже начаса, пък после да става каквото ще, двамина солдати го хванаха и овързаха. Държаха го така, додето новият претендент за престола със своите преводачи си отиде, след като разговаря три часа с Писаро.
От тоя ден в лагера започнаха разправиите. Едни бяха за, други — против. Да премахнат ли Атауалпа, или не? Има ли полза от това убийство, или няма?
— Мъртвият не хапе — рече Писаро.
Ернандо де Сото нарече замисъла направо злодейство. И командирът го отпрати в далечен поход да му се маха от очите.
Надделя мнението на Франсиско Писаро, когото неотстъпно убеждаваше Фелипильо.
И съденето на Атауалпа започна. Уанай и Фелипильо бяха преводачите. Обвиняваха го в дванадесет престъпления: че е убил сапа инка Уаскар, че прахосвал държавно имущество за облагодетелстване на приближените си, че е идолопоклонник, че е многоженец, че е кроил заговори против испанците и още няколко други по-маловажни грехове. Свидетелстваха конквистадори, свидетелстваха инкски сановници, един ден дойде на процеса и Тупак Уалпа. Писаро пошушна в ухото на Уанай:
— Сега той ми е нужен. Когато стане излишен, ще ти го дам в ръцете. Както Атауалпа.
И Уанай смири яростта си. Защото му се искаше да живее. Заради Килеи, заради народа си.
Уплашени от завоевателите, повечето тауантинсуйци потвърждаваха обвиненията: инките от страх, покорените със злорадство, Тупак Уалпа — с надежда, че ще се отърве от съперника си.
Думите на малцината, които се осмелиха да защитят великия инка, бяха изопачени при превода от Фелипильо.
Вечерта, преди прочитане предрешената присъда, Атауалпа се обърна към Уанай:
— Нямам друг изход. Ти си ми последната надежда. Знам каква участ ми се готви. Това ще бъде отмъщението ми. Ако ме убият, вземи изпод постелята ми оставения кипус и го препрати в Куско за Манко, моя братов син. Да скрие златото. Повече нито бучка да не видят коварните бледолици.