Поне се надяваше да е така.
Добавиха към снарядите активиращ експлозив. Самоуки военнопленници химици смесиха внимателно натриева основа, алк и живак, за да направят кошмарно опасния живачен детонатор за взривяване на снаряда при удар.
Поне се надяваше да е така.
Вирунга разположи стрелковите гнезда на минохвъргачките из двора, като нареди да струпат около тях купчини камъни, в случай че врагът също разполага с минохвъргачки.
Миниатюрните комстанции, донесени в Хийт от Стен и вкарани контрабанда в Колдиез от Четуинд, бяха единствената модерна апаратура, с която разполагаше Вирунга. Те осъществяваха връзката между наблюдателите и батареите. Въпреки опасността — наблюдателите бяха разположени на всевъзможни места, от които се виждаха улиците около Колдиез — не липсваха доброволци.
Трийсет секунди след като първият танк изскочи на открито, Вирунга откри огън.
— Батарея А. Въоръжен обект на открито. Вземи на визуален прицел. Стрелба при индивидуален контрол.
Командирът на първото оръдие го насочи към един от разузнавателните тракове. Задържа дъх и дръпна ръчката за стрелба. Оръдието изтрещя и опъна кабелните ограничители. Командирът погледна към улиците под себе си. Снарядът улучи една стена на около пет метра от разузнавателния трак.
— Свали малко и врътни надясно — нареди командирът на мерача, който естествено нямаше никакво понятие от артилерия.
Третият снаряд прониза тънката броня на разузнавателния трак и екипажът изскочи навън.
Вирунга се ухили самодоволно.
Другите три оръдия също стреляха и улучваха.
Отдолу трите тежки трака трополяха нагоре по улицата към катедралата. Едно от оръдията уцели един от тях, но снарядът отскочи от бронята му.
Стен надникна иззад един от зъберите на стената и изруга. Надяваше се оръдията на Вирунга да са достатъчно мощни, за да пробиват дупки в тежките тракове. Сега единственото, което би могло да ги спре, бяха вмирисаните му коне.
Танкът тракаше бавно нагоре по калдъръма към Колдиез и прикриваше настъпващата зад него пехота. Най-накрая веригите му нагазиха в гадостта и забуксуваха безпомощно. Огромният танк се плъзна на една страна, понесе се надолу по стръмнината и се блъсна в развалините.
И в този момент късметът споходи защитниците на Колдиез.
Не че наблюдаващият за Батарея С старши сержант Изби или минохвъргачният екип изобщо се бяха надявали на късмет. Въпреки че беше продоволствен специалист, Изби имаше пехотинска подготовка, която включваше и артилерийско/минохвъргачно наблюдение. Помнеше отлично уроците.
— Чапли две — предаде той. — Тук Наблюдател шест. Азимут 5250 — 30. Разстояние 3200. Танкове и пехота на открито. Ще коригирам.
Мерникът на минохвъргачката беше нагласен и две мускулести дами, ВИП заложнички, нагласиха детонаторите в минохвъргачния снаряд, натъпкаха го където трябва, изтичаха встрани и приклекнаха.
Минохвъргачката избумтя. Стен проследи как лъкатушещият отломък от тръбопровода се издига високо в небето, завива и се спуска надолу. Първият снаряд удари блокиралия трак право в двигателя и експлодира. Танкът също се взриви и люковете му се разлетяха — поразяваха пехотинците наоколо като шрапнели.
И на това място настъплението беше блокирано.
Естествено Изби и минохвъргачният екип бяха убедени, че първото точно попадение доказва майсторлъка им. И се възгордяха. По-късно предпочитаха да не си припомнят, че през останалата част от деня нямаха нито едно точно попадение.
И в този момент пехотата атакува.
Настъпваха предпазливо, като използваха прикритието на постройките и развалините. Но рано или късно трябваше да излязат на открито.
Стен методично изтрепваше един по един пехотинците от цяла една рота, които си мислеха, че са в безопасност, и се спотайваха зад една солидна канара. И други точни стрелци, вече свикнали с личното си оръжие, ги изтребваха методично.
Но засега защитниците на Колдиез все още губеха.
Войските на Вихман постепенно стягаха обръча около Колдиез. Просто бяха прекалено много.
Единственото оцеляло на върха на втората наблюдателна кула картечно гнездо беше улучено с три точни попадения от друг тежък танк, който обстрелваше иззад останките на другарчето си. Таанските снайперисти също стреляха — от покривите на сградите.
Недалеч от Стен една военнопленничка притича между два зъбера и в следващия момент рухна на колене — вече с отнесена от изстрелите глава.