Стен набързо прегрупира оцелелите бойци в отделения по петима и ги разпредели по отбранителни позиции: стълбището, площадката и просторното сутеренно помещение, в което се намираше самият той. Барикадираха се с всичко, което би могло да издържи на картечен обстрел.
Не беше нужно да казва на никого, че трябва да се защитават до последния човек — нито един от имперските затворници не беше толкова глупав, за да допусне, че таанците може да вземат пленници.
Напрегнал яките си три-g мускули, Килгър вдигна един каменен олтар и го обърна така, че да служи за лично укрепление на двамата със Стен. После подреди пред себе си останалите му гранати и муниции.
Стен последва примера му.
— Ей, момко — подхвърли Килгър, — ако тия шибани таанци имат малко мозък, ще ни пуснат газ и с нас е свършено. Щото нямаше ник’ви филтърни маски, нали?
Така поне, помисли си Стен, по-малко ще боли.
— Или — не спираше Килгър — просто ще ни опечат живи. И мамчето няма да получи кокалите ми, та да ме жали. Пък съм и клаустрофоб.
Стен му се озъби — даваше си сметка, че опитът му да се усмихне не е кой знае колко успешен — и приклекна да чака смъртта си. За негова изненада очакването продължи сравнително дълго.
До слуха им достигна смътният пукот на престрелка над главите им. Стен се учуди. Дали таанците не бяха открили някакъв друг проход към тях? Пукотът неочаквано прерасна в глух тътен и замря, последван от отделни единични изстрели.
Стен погледна Килгър.
— А, не — рече Алекс. — Прекалено ще е лесно.
Все пак двамата прибраха гранатите и мунициите и се заизкачваха бавно към двора. Връхлетя ги огнена вълна и двамата се скриха зад ъгъла на стълбището.
— Майната им — изруга Алекс. — Прав бях. Прекалено лесно.
Стен зачака по стъпалата да се търкулне задължителната граната. Но вместо нея отгоре долетяха викове на развален таански.
— Предай се. Никакви оръжия. Ръцете на тила.
Стен и Алекс се ухилиха, после Стен изкрещя:
— Ние сме имперци!
— Един по един нагоре — долетя отговорът, все още подозрителен.
Стен свали бойното си оборудване и бавно, с ръце на тила, се изкачи по стъпалата, Видя горе двама раздърпани гвардейци със зачервени — не, направо червени очи. Разцелува ги и двамата.
В знак на любезност разцелува първо брадатия.
Бяха спасени.
Имперските сили бяха предприели мащабно нападение и бяха успели да пробият таанските линии.
Не бяха спрели, за да разширят периметъра, а бяха продължили напред с пълна скорост. След тях се плъзгаха гравшейните. Стрелците откриваха огън по всичко, което се движи, без да се главоболят да проверяват дали мишената е обезумял цивилен, или таански войник. Бяха ударили остатъците от силите на Вихман в гръб и ги бяха разпръснали.
Стен и Алекс стояха насред двора и слушаха генерала — с една звезда. Преливаше от гордост: и от себе си, и от бойците си.
И защо не, помисли си Стен, замаян от изтощение. След като спя непробудно поне половин година, ще го черпя една бира. Всъщност защо да не купя на всеки толкова, колкото може да излочи? Или всичко останало, което им се прииска, коригира се. Тъкмо се обръщаше към Килгър, за да му предложи да си потърсят местенце да се проснат по гръб… и в този момент прикладът на пушката на шотландеца го чукна по рамото.
Старши капитан Ло Прек се беше прицелил много старателно. Беше последвал нападателната вълна към Колдиез, без никой да го попита какъв дявол търси тук.
Намери си стрелкова позиция и зачака. Възможно беше Стен да е и вътре, и вън. Но беше сигурен, че ще дочака шанса си.
Не обърна никакво внимание нито на гибелта на бойците на Вихман, нито на победата на имперците. Това нямаше нищо общо с неговата лична война.
И в този момент беше възнаграден — зърна далеч долу мъжа, убил брат му.
Щом мерникът му засече Стен, сърцето му се разхлопа и той се прицели; знаеше, че разполага с възможността да стреля само веднъж.
Стен и гвардейският генерал се проснаха на земята, докато Килгър изстрелваше оглушителен тракащ откос, който раздроби витража на катедралата над главите им.
Килгър свали пушката.
— Какво… — почна Стен.
Алекс посочи с дулото.
Някакво тяло се провеси от витража и увисна безжизнено.
— Шибано снайперистче — изсумтя Килгър.
Стен се изправи. Това беше краят. За него войната най-после беше свършила.
По-късно екип таански чистачи под разпореждането на имперски санитарни специалисти свали трупа на старши капитан Ло Прек, натовари го на една гравшейна и го откара извън града. Беше кремиран заедно с няколко хиляди други не по-малко анонимни трупове.