За първи път от момента на пленяването си се намираха в прекалено голям за броя им затвор. Най-отвратителното за създания извън закона беше принудителната липса на уединение. Невъзможността нито за миг да останеш сам. И сега хилядата недохранени същества, разквартирувани в комплекс, който можеше да събере 15000 души, се пръснаха, като раздухани от вятъра.
Стен и Алекс проведоха разискване.
— Господин Килгър?
— Да, пожарникар Хори?
— Какъв е най-лесният начин за измъкване от тази гробница?
— Ня’ам ник’ва представа. Но бих рискувал през източното или западното крило или нейде близо до олтара. Най-гот през южното крило, щот е най-близо до скалите.
— Правилно.
След което се заоглеждаха за убежище в най-южното и най-дълго крило на катедралата.
Бяха бегълци. Опитни бегълци. Достатъчно опитни, за да си дадат сметка, че при никакви обстоятелства собственото им убежище не бива да е в близост до центъра на активната дейност. Веднъж другарите им по съдба бяха започнали прокопаването на тунел направо от килията и те бяха осъзнали невъзможността за спокойствие и тишина — на всеки двайсет минути тунелджиите изкарваха торби с пръст, а надзирателите правеха внезапни обиски.
След малко откриха местенце.
— Нъл’ е приятно? — попита доволно Алекс.
Стен огледа помещението. Беше великолепно. В съзнанието му изникна подходяща обява „Под наем“:
„ОГРОМНА СТАЯ. 20×15 метра. Достатъчно място да гониш котка. Донесете си котка. Плъховете осигурени. Бивш офис на религиозен служител на средно ниво от вероятно отмрял орден. Помещението включва ПГ2, но без досадни прожектори през нощта. ВТОРИ ЕТАЖ, което предпазва от бъдещи тунелджии и спортисти от долния етаж, но още два етажа до покрива, което защитава от безпокойство от надзиратели, кандидат-бегълци и плъхове на покрива, както и от дъжд, тъй като покривът е разрушен само наполовина. ВКЛЮЧВА: останки от четири легла, от които могат да се сглобят два нара. Всевъзможни остатъци от пластмаса и метал. Строшено бюро. Много дебели стени, които не само предпазват от слънчево изгаряне, но може би съдържат и любопитни проходи. ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ: една-единствена крушка на тавана, очевидно свързана с мрежата. ВОДОЗАХРАНВАНЕ: в близост. МНОГОКРАТНО ВЪЗВРЪЩАЕМА ИНВЕСТИЦИЯ. Дойдете ли тук, няма да искате да си тръгнете“.
Да бе, помисли си Стен и се отказа да остроумничи, Как, по дяволите, щяха да се измъкнат оттук? Алекс потупваше стените — проверяваше за „бръмбари“; нямаше никакъв начин през тесните прозорчета към тях да е насочен дистанционен микрофон.
— Главният надзирател обажда ли се?
— Не още.
— Аха. Е, значи затуй аз ще съм надзирател, а ти няк’ъв низш пожарникар. То си е ясно.
— Никога не съм оспорвал, че ти предстои затворнически кариера.
— Нит’ са мазня, нит’ са плаша и мога да т’смачкам — отговори Алекс — Запуши си устата и чуй: тук ще ни глезят и ще ни използват. Ето въпросът ми: ще сътрудничим ли?
Въпросът на Килгър прозвуча сериозно и Стен вече не беше пожарникарят Хорацио. Така че отговори като командир и старши на Алекс.
— Да. Май става дума за това да ни използват във военната промишленост. Най-глупашкото хрумване, което съм чувал напоследък.
— Мой’м да са позабавляваме — съгласи се Алекс.
— И при първа възможност да се измъкнем.
— Ние?
— Тук не познавам никого освен теб и Вирунга. Може да има двойници, може да има доносници, може да има агенти.
— Може да има и убийци.
— Не залагай на това. Дори таанците имат известни стандарти.
— Няк’ва идея как ще офейкаме?
— Това е твое задължение, господин Килгър. Точно затова ти си надзирател, а аз съм само един шибан пожарникар.
Алекс се ухили и двамата отново поеха ролите си точно в момента, в който някой тресна вратата със силата на горила. Беше почти същото, тъй като беше старши офицер полковник Вирунга. Двамата застанаха мирно.
Вирунга нямаше време за предисловия.
— Таанците искат… сътрудничество. Тъпотия. Предани по принуда… Тъпо.
За Стен и Алекс не беше нужно да демонстрират съгласие.
— Тъпо. Тъпо.
Стен вдигна вежди. Никога не беше чувал н’раянец да повтаря дума. Сигурно беше вбесен.
— Дълг… войник… бягство. Съпротива. Прав ли съм?
Повторение… и цяло изречение!
— Да, сър.
— Разбрах… Съгласих. Затова сега ти Голям X.
Алекс понечи да каже нещо, но Стен му махна да замълчи.
— Полковник. Нямате право да постъпвате така с мен!
— Постъпих. Току-що.
— По дяволите. Защо?
Командната верига във всеки затвор беше сложна и често негласна. Големият X беше брънка от тази командна верига. Името беше на еони — отпреди възникването на Империята. Големият X отговаряше за всички опити за бягство в един лагер. Властта му беше абсолютна. Част от хипнообучението, което получаваха всички привлечени на имперска служба, беше „как да се държа, ако ме заловят“. Това включваше очевидното: не разкривай никаква ценна военна информация, докато не те насилят физически или психически; не предлагай доброволно услугите си, ако не ти заповядат; помни, че макар да си затворник, войната продължава и от теб се очаква да воюваш по всички възможни начини.