Продължаваш да воюваш.
Стремиш се да избягаш.
Заповедите на Големия X в тесните рамки на опитите за бягство отменяха всички други заповеди, включително тези на старшия имперски офицер. Щом Големият X бъдеше назначен, властта му беше абсолютна. Големият X, главата на комитета за бягства във всеки лагер, можеше да е с всякакъв чин — от редник до маршал. Подобна репутация беше рискована. Ако го разкриеха, го чакаше незабавна смърт, мозъчно изгаряне или най-малкото транспортиране в лагер за обречени на смърт.
Не тази обаче беше причината за възражението на Стен.
Истинската причина беше, че обикновено избираха Големия X, защото бе най-отявленият беглец или бунтар в един лагер. Но тъй като всички опити за бягство трябваше да се одобряват от неговия комитет, той поемаше задължението да не участва лично в никакви бягства.
Като посочваше Стен, полковник Вирунга го обричаше да остане военнопленник до края на войната. Или докато таанците не разкрият самоличността на Големия X и не го ликвидират.
Вирунга отговори на въпроса му.
— Защото… доверие. Известна величина. Останалите? Непознати.
Нямаше какво да възрази. Вирунга отдаде чест и напусна. Стен и Алекс се спогледаха. Не им хрумваха достатъчно подходящи за случая ругатни, а не смятаха сълзите за допустими.
Добре, помисли си Стен. Щом съм лишен от възможността лично да тормозя таанците, ще създам 999 заместници, от които ще им се завие свят.
Деветстотин деветдесет и осем, поправи се, като погледна към Алекс. Щом съм принуден да кисна тук до края на войната, ще ми трябва поне един тип за компания.
12.
Старши капитан (от разузнаването) Ло Прек се бе вторачил в стария инфочип върху бюрото си.
Всяко нормално човешко същество би ликувало, въодушевено от приближаването до своя враг, или би ръмжало от доволна ярост.
Но за Прек фишът само потвърждаваше онова, което вече знаеше: командващ Стен не само беше все още жив, но и на достъпно за Прек място.
Беше използвал уникален метод да провери теорията си, метод, за който не му беше необходимо нито одобрението на началниците, нито някакви необичайни усилия от страна на Разузнаването. Чисто и просто беше подготвил едно писмо.
Писмото беше изпратено по рутинен канал до един таански агент в дълбоко прикритие в Империята. Агентът получи инструкции да препрати писмото като нормална поща и да посочи един от безопасните си обратни адреси.
В писмото се твърдеше, че е от някой си Мик Дейвис. Беше доста словоохотливо.
Дейвис, според написаното, беше преминал основно обучение заедно със Стен.
„Разбира се, че не ме помниш“, започваше писмото:
„Бях отхвърлен доста бързо и не успях да стигна до Гвардията. Вместо това ме направиха фурнаджия. Вероятно са били прави.
Така или иначе, не ми се случи нищо особено. Изслужих срока си, като месех тесто, и излязох преди началото на войната.
Ожених се — вече имам три калпазанчета — и започнах собствен бизнес. Познай какъв — сигурно ще познаеш! — фурнаджийство.
Сигурно се заливаш от смях, но печеля добре. Не би трябвало да се оплаквам и от пенсията, която получих от военните.
Така или иначе, сега съм наникъде и видях този стар формуляр, в който става дума за някакъв капитан Стен, който командва Имперската охрана. Винаги съм знаел, че ще се издуеш като втасало тесто.
Казах на съпругата ми, че те познавам, но тя реши, че й дърдоря врели-некипели. Реших да ти драсна няколко реда с надеждата, че може да ми отговориш.
Ще ми направиш голяма услуга, ако ми пишеш. Просто драсни една бележчица, за да не си мисли жена ми, че съм пълен лъжец.
Не бих могъл да ти се отплатя за услугата, ако не се появиш на Ултор–13, а ако дойдеш, ще те заведем там, където готвят най-вкусно на тази планета. Наистина ще оценя високо жеста ти.
Прек не рискуваше нищо с писмото. Ако получеше отговор, щеше да разбере, че Стен все още служи на Империята. Ако не получеше, щеше да разбере същото. Поне щеше да бъде доставено. Прек имаше много по-голямо доверие в Имперската пощенска система от всеки от поданиците на Императора.