Клорик кимна. Не знаеше какво точно става, но и нямаше особено желание да разбере. Колкото до Четуинд, той продължаваше да си мисли, че е разпознал Стен. Но предположението му, че е полицай, вероятно беше пълна глупост. Вероятно. Но така или иначе не можеше да е категорично сигурен — в нищо.
Л’н се зае с обичайните си занимания с подновен интерес. Дори си затананика една керска приспивна песен. Промъкването на човека Хорацио в лабораторията й я притесни и дори я уплаши. Тя не включи малката синя светлинна, която би била достатъчна за Хорацио да се ориентира. Остави го да се поблъска известно време в тъмното, докато тя си намери място да се скрие.
Но мъжът не помръдна от мястото си, После прошепна името й. Най-накрая тя намери кураж да отговори. Мъжът закрачи право към нея без никакво колебание, сякаш виждаше в тъмното не по-зле от нея.
Хорацио като че ли я разбираше. Успокои я и заговори за неща, които я интересуваха — за геометрични модели и цветове, получавани при отражение на светлината по особен начин. Спомена, че бил чувал за нейното изкуство, макар да не бил виждал нито една от светлинните й рисунки. Обеща да й помогне да си направи ателие в затвора.
Помоли я също така за помощ. Не в замяна на услугите, които би й оказал. В това беше напълно сигурна. Л’н остана с впечатление, че Хорацио би уредил ателие за нея независимо как ще постъпи тя.
Защо му се довери? Е, нали и той й се довери? Призна, че е Големият X. Че дори само информацията, която предоставя на нейно разположение, е достатъчна да му навлече смъртна присъда. А и нещата, за които я беше помолил, изцяло потвърждаваха пълното му доверие в нея.
Тя щеше да е фалшификаторът. Щеше да използва многобройните си умения на художник за производство на фалшиви таански документи и карти за самоличност, както и куп други неща, необходими на всеки затворник в случай на успешно осъществено бягство.
Л’н имаше едно-единствено колебание. Нямаше никаква възможност да избяга заедно с тях. Под таанското слънце тя беше слепец.
Хансен беше казал… Не. Не Хансен, поправи се тя. Глупачка. Хорацио й беше казал, че след като е Големият X, той също не може да избяга. Затова щяха да работят заедно и да помагат на останалите.
Харесваше й. Харесай и второто, за което я помоли. То също беше рисковано, но не чак толкова. Искаше от нея да извърши един дребен саботаж и да посочи толкова сегменти дефектни тръбопроводи, колкото й е възможно. Това би направила с удоволствие. Всъщност вече беше го обмисляла, но се боеше да опита.
След запознанството си с Хорацио вече не изпитваше никакъв страх.
17.
Третият портал в централния олтар се отвори и майорът по безопасността Авренти пристъпи в затворническия двор.
Основата на триъгълника — подкрепата за бегълците — задейства.
Старшина Изби се приведе върху столчето си и повдигна превръзката от ампутирания си крайник, за да го понапече слабото слънце.
Ефрейтор Морисън пусна пропагандната си брошура от балкона на втория етаж.
В другия край на затворническия двор майор Фрела подви едно пипало — отбеляза поредния влязъл таанец — и продължи да се пита с втория си мозък дали тази необикновена архаична мелодия от Земята, написана от някой си Вайл, би могла да бъде изтананикана с помощта на шест от осемте й бели дроба.
Механик Блевенс изкрещя — по всяка вероятност опарен от горещия котел, който беше докоснал — и го изпусна на пода на затворническата кухня.
Трясъкът отекна в затворническия двор.
И думата плъзна.
— Всевишният да ни пази — каза Кристата. — Време е да вървим.
Маркиевич моментално пусна импровизирания си лизгар и започна да се плъзга назад, отдалечавайки се от дъното на тунела. И тя, като всеки здравомислещ изкопчия, който би могъл да бъде подложен на неочаквана проверка, работеше гола.
Кристата я сграбчи за краката и й помогна да се измъкне до най-близкия пътен пост. Огледа заинтригуван тялото й. Чудеше се защо някои религиозни човеци смятаха за срамна гледката на тяло без покритие. Изведнъж се досети. Разбира се. Даваха си сметка, че телата им би трябвало да са покрити с козина, а не с бледа плът. Срамуваха се от онова, което би трябвало да бъдат вместо това, което са.
Реши, че тази мисъл е достойна за следващата му медитация с Всевишния, и като изпитваше благодарност за поредното просветление, с което Той го беше дарил, забърза обратно нагоре по шахтата след Маркиевич.
Тя навлече комбинезона си и двамата се измъкнаха от тунела в двора през плъзналите се встрани плочи, които отново се затвориха след тях. Двама войници изсипаха кошница миризливи лишеи върху плочите и почнаха да ги белят за вечерята.